Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
Мидем – Диско лудости
Диско кълбото
Те всички се продадоха, те всички купиха един и същ продукт. Бяха пет хиляди души, представляващи повече от хиляда фирми от около сто страни. Бяха дошли в Кан за XII МИДЕМ* (Международен пазар на плочата и на музикалните издателства) с еднакви намерения и с еднакви цели: да купят музика за дискотеки, да продадат музика за дискотеки. От щанд на щанд на петте етажа на Двореца на конгресите в продължение на пет дни се чуваше едно и също гръмовито биене на ударни инструменти, едни и същи любовни хрипове. Пум, пун, пум, пум, о лъв ми. Пум, пум, пум, пум, о бейби но. Пум, пум, пум, пум, о бейби йес.
Направо травматизиращо. Ето че след години и години на търсене и открития всички изпълнители на ударни инструменти в света започнаха да свирят по един и същ начин. Като дървари. От Дюселдорф до Монреал сега се произвежда еднаква музика, чиято единствена цел е да изхвърли танцьорите на танцовите площадки на дискотеките в целия свят. И става диско, диско. . . бяс! Има още
Асен Гаргов
Асен Гаргов и Лили Иванова
“Да бъдат вечно млади, а това значи и неизменни читатели на списание “Младеж” и да обичат хубавата забавна музика” – това пожелание, отправено от певеца към читателите записах по телефона, защото когато го потърсих, Асен Гаргов се намираше в Кърджали, където изнасяше концерти по случай Дните на българската култура. В това едномесечно турне заедно с Лили Иванова и ръководеният от него вокално-инструментален състав “Макове” той бе оставил зад гърба си стотици километри път. Оставаха му още Толбухин и Димитровград… За голяма част от публиката едва ли единствено привличащото в афишите е било името на Лили. Песните на Митко Щерев Шега и Тончо Русев “Вечен бяг” направиха популярен и обичан един от най-сполучливите досега дуети в нашата естрада. Трудно е да намериш подходящ партньор в песента – често това е въпрос на шанс. Но още по-трудно е да се съчетаят два съвсем различни по тембър гласове така, че да звучат хомогенно и равностойно. Впрочем, в това отношение българската естрадна песен има своя традиция, но тъкмо тази традиция създава опасност от простото повторение, без да се достигне до, оригинално и ново решение. Една от важните “причини” за сполуката на наскоро сформиралия се дует са не само безспорните качества на Ли¬ли Иванова, но и опитът, който нейният партньор има в съвместното музициране. Ако трябваше да представим Асен Гаргов само преди една година, то може би трябваше да разкажем и за “Студио В”, чийто член е бил той доскоро. Има още
И още веднъж по старому
Още със своето зараждане в началото на 60-и години течението „бийт“ престана да бъде само музикално явление. То отразяваше надигащия се протест у младите, осъзнаването на социалното им положение, техния стремеж към промяна на съществуващия начин на живот. Постепенно се оформиха две тенденции, главно под влияние на най-известните английски състави Бийтълс“ и „Роулинг стоунс“. „Бийтълс“ „протестираха“ твърде умерено, музиканта им звучеше елегантно и приятно. Сред тяхната аудитория можеха да се срещнат цели семейства, в които родители и деца благосклонно затваряха очи пред назряващия разрив между поколенията, за да се наслаждават на изкуството на любимците си. При „Роулинг стоунс“ протестът бе по-остър, двусмислен, воинствуващ. Поне за тогавашните разбирания.
Последвалият „бум“ в бийт музиката и по-нататъшното развитие на поп музиката показа искреното желание на младежите от капиталистическите страни да търсят нови начини за изява, да се мъчат да променят живота си. Има още
Брус Спрингстийн– новият пророк на рока
Брус Спрингстийн
Предшествуван от огромната си популярност и от шумни реклами, Брус Спрингстийн, певецът на „бедните нюйоркски улички“, предприе голямо турне из Западна Европа, за да накара да се заговори, че е първият изпълнител, успял да обеди¬ни в своите композиции Боб Дилан и Елвис Пресли, Джими Хендрикс и „Ролинг стоунс“.
Тази вечер повелител на залата в Международния конгресен център в Западен Берлин е Брус Спринг¬стийн, новото име на рок музиката, дошло преди осем години от бедните улички на Ню Йорк. Дребен на ръст младеж от Ню Джърси, буен и упорит, той успя само с пет дългосвирещи плочи да обедини по удивителен начин фолк и соул, джаз, пънк и хипи напеви, да се доближи до блуса, за да се превърне във фигура в днешния рок бизнес, която мнозина без колебания поставят редом с Боб Дилън, Елвис Пресли и Джими Хендрикс. Има още
Пинк Флойд
Пинк Флойд 1969
Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“. Има още
Пух
Пух през 1970
Италианският вокално-инструментален квартет „Пух” се ползува с национална и международна известност. Появата му е логичен резултат от по-съвременните изисквания и търсения в света на новата италианска естрада от 70-та година насам на основата на присъщата й кантиленност. С това „Пух“, заедно със съставите „Друпи“, „Хомо Сапиенс“ и другите явява представител на така наречения „мелоди рок“, като се стреми това да не бъде имитация на англо-американските им колеги. Въпреки това някои считат, че стилът му е близък до този на „Дженезис“ и „Йес“. Името на състава е взето от любимия герой на децата Мечо Пух. Членове на квартета са: Има още
Джани Моранди
Джани Моранди, gianni morandi
Джани Моранди престана да пее и „този път окончателно“, както казва самият той. Причината? Театърът. И все пак няколко думи за „певеца“. Роден в провинциалния град Манигодоро, близо до Болоня, започнал да пее и свири от 18 годишен, очарователен и естествен, той много бързо спечелва италианската публика и повече от десет години е неин любимец. Скоро популярността му надхвърля границите на Италия. Със „своята спътница в живота“ – китарата Джани Моранди е обиколил много страни, за да радва своите почитатели с песните си. Има още