Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Пинк Флойд

Пинк Флойд

Пинк Флойд 1969

Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“.
Странните заглавия на песните и плочите се увеличават, подкрепени от новата по звучене и въздействие музика. Но въздействието не се дължи само на нея. Широкото използуване на светлинни и пиротехнически ефекти, шокиращите диапозитиви, прожектирани върху тях и публиката и новооткритите потенциални възможности на какофонията (360-градусов звук) спомагат за постигане на търсения ефект. През 1970 година излиза следващата плоча със заглавие „Майката с атомното сърце“, която е записана с участието на голям симфоничен оркестър и хор. През 1972 година озвучават още един филм -„Забулен в облаци“. Следва, считаната за тематично най-силна плоча, „Тъмната страна на луната“ (1973), В която се забелязва ново развитие на формата и структурата. Тя се смята и за една от най-мащабните спектакли на „рок театъра“ и типичен негов образец. Вероятно нито един от 17 хилядната публика в „Ърлс хол“ няма да забрави ниско прелитащия над него самолет, който се разбива в края на залата и многото други елементи на сценичната магия. Песните включени в тази плоча третират различни социални и психологически проблеми, но тематично са свързани от „лайтмотива на лудостта“.Сменящите се настроения достигат своята кулминация, която изведнъж прекъсва и ударите на барабана постепенно заглъхват и „фактически няма тъмна страна на луната – тя вече цялата е тъмна“. През 1975 година членовете на състава сменят местожителството си и заминават в САЩ, където е техният бивш ръководител Барет. Последната дългосвиреща плоча на „Пинк Флойд“ носи заглавието „Животни“. В нея поетът Роджър Уотърс символно свързва някои Животни с определен тип хора. Същевременно авторът на текста – басиста Уо¬търс е и композитор
Наред със закисната и концертна дейност в Англия, „Пинк Флойд“ са правили много турнета във Франция, ГФР, САЩ и други страни. „Пинк Флойд’ не излиза от класациите на топлистите за песни и попгрупи, а и в повечето случаи стои на първите места. Това дава основание да го считат за един от съставите, определящи тенденциите в развитието на съвременната рокмузика.
Нели Янкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене