Пинк Флойд

Пинк Флойд 1969

Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“.
Странните заглавия на песните и плочите се увеличават, подкрепени от новата по звучене и въздействие музика. Но въздействието не се дължи само на нея. Широкото използуване на светлинни и пиротехнически ефекти, шокиращите диапозитиви, прожектирани върху тях и публиката и новооткритите потенциални възможности на какофонията (360-градусов звук) спомагат за постигане на търсения ефект. През 1970 година излиза следващата плоча със заглавие „Майката с атомното сърце“, която е записана с участието на голям симфоничен оркестър и хор. През 1972 година озвучават още един филм -„Забулен в облаци“. Следва, считаната за тематично най-силна плоча, „Тъмната страна на луната“ (1973), В която се забелязва ново развитие на формата и структурата. Тя се смята и за една от най-мащабните спектакли на „рок театъра“ и типичен негов образец. Вероятно нито един от 17 хилядната публика в „Ърлс хол“ няма да забрави ниско прелитащия над него самолет, който се разбива в края на залата и многото други елементи на сценичната магия. Песните включени в тази плоча третират различни социални и психологически проблеми, но тематично са свързани от „лайтмотива на лудостта“.Сменящите се настроения достигат своята кулминация, която изведнъж прекъсва и ударите на барабана постепенно заглъхват и „фактически няма тъмна страна на луната – тя вече цялата е тъмна“. През 1975 година членовете на състава сменят местожителството си и заминават в САЩ, където е техният бивш ръководител Барет. Последната дългосвиреща плоча на „Пинк Флойд“ носи заглавието „Животни“. В нея поетът Роджър Уотърс символно свързва някои Животни с определен тип хора. Същевременно авторът на текста – басиста Уо¬търс е и композитор
Наред със закисната и концертна дейност в Англия, „Пинк Флойд“ са правили много турнета във Франция, ГФР, САЩ и други страни. „Пинк Флойд’ не излиза от класациите на топлистите за песни и попгрупи, а и в повечето случаи стои на първите места. Това дава основание да го считат за един от съставите, определящи тенденциите в развитието на съвременната рокмузика.
Нели Янкова