Асен Гаргов и Лили Иванова

“Да бъдат вечно млади, а това значи и неизменни читатели на списание “Младеж” и да обичат хубавата забавна музика” – това пожелание, отправено от певеца към читателите записах по телефона, защото когато го потърсих, Асен Гаргов се намираше в Кърджали, където изнасяше концерти по случай Дните на българската култура. В това едномесечно турне заедно с Лили Иванова и ръководеният от него вокално-инструментален състав “Макове” той бе оставил зад гърба си стотици километри път. Оставаха му още Толбухин и Димитровград… За голяма част от публиката едва ли единствено привличащото в афишите е било името на Лили. Песните на Митко Щерев Шега и Тончо Русев “Вечен бяг” направиха популярен и обичан един от най-сполучливите досега дуети в нашата естрада. Трудно е да намериш подходящ партньор в песента – често това е въпрос на шанс. Но още по-трудно е да се съчетаят два съвсем различни по тембър гласове така, че да звучат хомогенно и равностойно. Впрочем, в това отношение българската естрадна песен има своя традиция, но тъкмо тази традиция създава опасност от простото повторение, без да се достигне до, оригинално и ново решение. Една от важните “причини” за сполуката на наскоро сформиралия се дует са не само безспорните качества на Ли¬ли Иванова, но и опитът, който нейният партньор има в съвместното музициране. Ако трябваше да представим Асен Гаргов само преди една година, то може би трябваше да разкажем и за “Студио В”, чийто член е бил той доскоро. Има още →

Още със своето зараждане в началото на 60-и години течението „бийт“ престана да бъде само музикално явление. То отразяваше надигащия се протест у младите, осъзнаването на социалното им положение, техния стремеж към промяна на съществуващия начин на живот. Постепенно се оформиха две тенденции, главно под влияние на най-известните английски състави Бийтълс“ и „Роулинг стоунс“. „Бийтълс“ „протестираха“ твърде умерено, музиканта им звучеше елегантно и приятно. Сред тяхната аудитория можеха да се срещнат цели семейства, в които родители и деца благосклонно затваряха очи пред назряващия разрив между поколенията, за да се наслаждават на изкуството на любимците си. При „Роулинг стоунс“ протестът бе по-остър, двусмислен, воинствуващ. Поне за тогавашните разбирания.
Последвалият „бум“ в бийт музиката и по-нататъшното развитие на поп музиката показа искреното желание на младежите от капиталистическите страни да търсят нови начини за изява, да се мъчат да променят живота си. Има още →