Легендата от Ливърпул

За стойността на бийтълсовата музика са показателни не само рекордните за времето си тиражи на грамофонните им плочи (дори днес те се продават в по-голям тираж, от този на много доскорошни „диско величия“). Бийтълс получиха признание и с много авторитетни музикални награди. Всеки техен албум беше събитие, тяхното развитие бележеше развитието на поп музиката. Не бяха прави, но имаха основания онези, които възкликнаха след разпадането на състава: „Може би с тях свърши музиката в рока?“ Специалисти и композитори се изразяваха възторжено. Измежду тях най-често цитиран е Ленърд Бърнстейн, който откровено заяви: „Всяка тяхна песен е от ранга на всяка песен написана от Шуберт“. Очевидно това опровергава представите, че поп музиката е само неприятен шум на електрически китари, продрани гласове на екстравагантни попзвезди с неморално поведение, писъци и припадъци на истерични поклоннички. Разбира се, в поп музиката се среща и това, но времето пресява действителните стойности. По концертите на „Бийтълс“ също имаше момичета, които се отскубваха от полицейските кордони, за да докоснат „идолите“. „Бийтълс“ днес са по-популярни от Христос“ – подметна подигравателно на една пресконференция през 1966 г. Джон Ленън, в духа на така наречената от журналистите бийтълсова ирония. По този повод няколко радиостанции в света забраниха техните песни, а в САЩ – щата Джорджия бяха изгорени на клада грамофонните им плочи. Но нищо не можеше да спре обожанието към четиримата. Техните американски почитатели дори издигаха, на концертите им лозунги: „Бийтълс за президент“.
Колкото и главозамайващи размери да взимаше бийтълсманията, музиката на четиримата се различаваше значително и по съдържание и по форма от тази на останалите попзвезди. У Бийтълс липсваше анархистичната екстравагантност и агресивност на Ролинг стоунс – главният им конкурент. Те се различаваха и от Елвис Прес ли, който въпреки бунтарското си поведение (за което някои в САЩ го нарекоха комунист?!), не можа да излезе от калъпа, в който го постави шоубизнесът, и остана някакъв стереотип, продукт на масовата култура.
Бийтълс започнаха с песни, отличаващи се с простота и чувство, необикновена мелодичност и вокална постройка. Те бяха изпълнени с оптимизъм и ирония. Колкото техните музикални търсения ставаха по-сложни, толкова по-задълбочено ставаше и съдържанието на техните песни. В подигравателното им отношение към официалния морал и обществената система започнаха да се прокрадват по-саркастични нотки. В песните им се появиха социални елементи — нещо необичайно за популярната музика в онова време. Появиха се темите за отчуждението и самотата — толкова често срещани в творчеството на много състави след тях. За разлика от десетки звезди, Бийтълс надраснаха ограничените рамки на буржоазната масова култура и разчупиха определенията, в които се опитваха да ги поместят. Те не бяха продукт на шоубизнеса, не само защото го презираха. Отличаваха се от много стари и нови състави (напр. АББА) по това, че никога не са имали за цел да превръщат в бизнес изкуството си. Упорито отказваха всички предложения да се съберат и свирят отново заедно – предложения за десетки, дори стотици милиони долари за един единствен концерт.
За някои част от текстовете на Бийтълс в по-късния им период изглеждаха неясни, сюрреалистични, но в тях ясно се прокрадваха социални мотиви. А много от песните на Ленън, особено през самостоятелната му кариера, представляваха остра социална критика и станаха химн на младежките протестни движения. Бийтълс не само изразяваха чувствата и вълненията на цяло едно поколение. Те въздействуваха върху него, повлияха на неговото развитие. Бяха се превърнали от музикално в социално явление.
В края на 1980 г., когато информационните агенции разнесоха новината за смъртта на Джон Ленън, изненада и скръб изпитаха не само връстниците на четиримата Бийтълси, но и поколението, родено, когато съставът беше започнал вече своята кариера. Мнозина журналисти основателно забелязаха, че това убийство ще шокира много повече от убийствата на редица днешни политици. В САЩ сравняваха това събитие с убийството на президента Кенеди. Реакциите от смъртта на Джон Ленън бяха в някои случаи истерични, както и бийтълсманията през 60-те години – двама почитатели на Бийтълс се самоубиха.
Прочутата четворка, макар и разделена; беше все още Бийтълс. Смъртта на единия от тях сложи окончателен край на състава, прекрати надеждите, че Бийтълс някога ще се съберат отново. Надежди, съживени от намерението на Ленън и Макартни да издадат през 1982 г. плоча, по случай двадесет годишнината на групата.
В милионите почитатели остана носталгията по нещо окончателно отминало. Останаха любовта и оптимизмът, които дадоха Ленън и Бийтълс на своето поколение. Останаха песните.

Януари 1983 година