ABBA

Мелодични, запяващи се от първо слушане – такива са песните на АББА. След повече от десетгодишното „господство“ на многоватовите електрически уредби един вокално-инструментален състав създава песни, в които електричеството не е всесилно. Тук то е само средство за темброво и динамично обогатяване на звука, а мелодията -простичка и едновременно с това жизнена и оригинална, придава на песните онази свежест и очарование, които дълго време липсваха на повечето „бийт“ и „поп“-групи. Четиримата скандинавци едва ли си поставят за цел да сложат началото на ново течение в забавната музика. Явна е обаче тяхната амбиция (на пръв поглед противоречива) за известно обновление и едновременно с това за завръщане към онова „правене“ на песен, характерно за 60-те години. И може би тъкмо с това те станаха любими изпълнители и на една току-що навлизаща в юношеската възраст публика и на тази, която вече не може да се нарече младежка.
Непрекъснато натрупване на идеи, прецизност при подбора на текста (не напразно групата има „свой“  поет – Бъорн Улвеус) и намирането на музикалния му еквивалент – това е ежедневната работа на състава, която е направила възможно неговото име да остане за по-дълго време популярно.
Историята на групата, колкото и да е странно, започва от неуспехите на нейния композитор Стиг Андерсон. В началото на своята кариера той е издател на забавна музика и автор на песни, но има „малшанса“ да остане в сянката на току-що изгрелите „Битълс“. След като дълго време е продуцент и работи с различни джаз-групи, през 1966 година 34-годишният Андерсон става инициатор на сформирането на дует с двама от бъдещите членове на АББА – Бени Андерсон – пиано Бьорн Улвелус – китара. Успехът не е голям въпреки сериозната им подготовка в шведските джаз-формации „Никелос“ и „Хотенани Сингерс“. Но скоро към тях се присъединяват и двете „А“ _ Ана Агнета Фелтског и норвежка-та Ана Фрид Лиястид – Фредиксон. След Голямата награда на Евровизията, която четиримата изпълнители получават през 1974 година,ежедневната работа на групата продължава да се съчетава с продължителни турнета и записи в различни световноизвестни грамофонни фирми. 45 000 000 грамофонни плочи, продадени само за 3 години. Постоянно препълнени зали, възторжена публика и един неизменен девиз – „По-малко шум – повече музика“.