Срещу американската мечта

В последните месеци на годината по върховете на американските класации се изкачи най-новата плоча на Брус Спрингстийн „Небраска“, герой на която е работническата класа в Ню Джърси. Това ни да де повод да „прекосим“, макар и набързо, житейската и творческата биография на музиканта, който е сред най-ярките имена на рок сцената в САЩ. Звездата на Спрингстийн (роден в 1949 г, в Ню Джърси) изгрява през 1972 г, когато от него се заинтересува прочутият менажер Джон Хямонд, дал път за блестяща кариера на Били Холидей, Арита Франклин, Пит Сийгър, Боб Дилън, Леонард Коен и др. Опитното око на Хямояд не е пропуснало да забележи самобитността на младия певец и китарист, поел посоката на Боб Дилън, но различаващ се от барда на 60-те години с по-голяма виталност, въображение и свободно боравене с различни музикални материи. Оттогава, вече десет години, Спрингстийн е централна фигура в американския рок, последователен изследовател на темите за икономическата криза, сенчестите страни на гигантските урбанистични струпвания, атмосферата на несигурност и др.
Най-новата му плоча „Небраска“ е естествено продължение на миналогодишната „Реката“. В музикално отношение тя е пъстра смесица от вариации върху рокендролов материал на Чък Бери, аскетично контриран отзвук от англо-американски фолкбалади, творби, отпаднали от процеса на съвместната работа на Брус Спрингстийн със състава „Естрийт бенд“. Изразните му средства са прости – неизменната китара, устната хармоника – и отлично допълват текстовете, всеки от който всъщност разказва една история. Десетте песни от плочата са реминисценции от живота на певеца в родния му град, но осмислени от богатството на опита и активната позиция на артиста трубадур.
Спрингстийн е в ядрото на онази група от американски рок-музиканти и певци, които критиката определи като носители на „Аз“ – тенденцията през 70-те години. „Аз“, за щото в музиката им намери ярко отражение личният поглед на всеки от тях върху заобикалящия ги свят, персоналното отношение към проблемите и фактите, индивидуалното им осмисляне, достигащо по някога и до дълбочината на философските обобщения.