Брус Спрингстийн– новият пророк на рока

Брус Спрингстийн

Предшествуван от огромната си популярност и от шумни реклами, Брус Спрингстийн, певецът на „бедните нюйоркски улички“, предприе голямо турне из Западна Европа, за да накара да се заговори, че е първият изпълнител, успял да обеди¬ни в своите композиции Боб Дилан и Елвис Пресли, Джими Хендрикс и „Ролинг стоунс“.

Тази вечер повелител на залата в Международния конгресен център в Западен Берлин е Брус Спринг¬стийн, новото име на рок музиката, дошло преди осем години от бедните улички на Ню Йорк. Дребен на ръст младеж от Ню Джърси, буен и упорит, той успя само с пет дългосвирещи плочи да обедини по удивителен начин фолк и соул, джаз, пънк и хипи напеви, да се доближи до блуса, за да се превърне във фигура в днешния рок бизнес, която мнозина без колебания поставят редом с Боб Дилън, Елвис Пресли и Джими Хендрикс.
Брус Спрингстийн си извоюва еполетите на звезда с грандиозните си спектакли – маратони, на които той невъздържано пилее енергията си. Удивителна е дарбата му за достоверност, за състрадание, с която той разнася по света духа на „подземна“ Америка.
Под ярката светлина на прожекторите певецът се запътва към публиката, хванал китарата ниско до хълбоците, сякаш е картечница. Може би именно така приковава той вниманието на зрителите. Говорят, е бил доста своенравен като момче и едва ли някой може да каже каква е щяла да бъде съдбата му. Но рокът е едно от малкото средства обикновено момче като него да успее, и то отведнъж. И ето че тази вечер „аутсайдерът“ на рок музиката триумфира пред 15 хилядите младежи, размахва като грива на буен кон дългата си коса, подскача по сцената и из залата, подхваща ту нежни балади, ту пламенни бързи композиции, които намират отклик у публиката. Облечен с проста карирана риза и въздълъг панталон, със страстния си мощен глас той наелектризира аудиторията, която се отплаща щедро за съвършенството на неговото изпълнение. Сценичното поведение на Спрингстийн е подкупващо със своята младежка непосредственост и сърдечност. И помен няма от пренебрежението на пънк изпълнителите, от прекалено свободното сценично поведение на някои експериментални групи. Авторът на ,,Роден да тича“ покорява публиката отведнъж, обикаля из сцената, целият обгърнат от тази „Здрачина на предградията“. Големите колкото катедрала усилватели отекват с риданията на саксофона на Кларънс Клемънс, един инструменталист, с цяла класа по-добър от своите колеги. Може би тук му е мястото да назовем другите музиканти от ,,Е стрийт банд“, формация, която е образец за творческо кипене и отлична организация: Рой Битън и Дани Федериси — клавишни, Стив Ван Станд – китара. Гари Талънт – бас китара, Макс Уайнбърг — барабани.
Някакъв „призрак на нощта“ живее, вдъхновява Брус Спрингстийн с неговия орлов поглед, който така напомня погледа на Боб Дилан, с неговото привидно отблъскващо лице. Той сигурно не е чел кой знае колко, но затова пък притежава несъмнен талант да съчетава музика и текст. Текстовете на песните му не са съвсем гладки, те по-скоро наподобяват кино кадри, монтирани с похватите на анимацията.
Със звуковите си епопеи Спрингстийн разбива огнеупорните каси на рок музиката, за да измъкне от тях все още недокоснати съкровища. Той запява фолк песен, подобна на песните, дето мама ми пееше като малък, после отприщва върху публиката порой от децибели. Впечатляващият му рецитал завършва с адаптация на туистова композиция. Публиката скача на крака и аплодира: „Брус! Брус!“ И всички се втурват към сцената, за да докоснат, да видят отблизо този нов пророк на рока. Безупречен и в същото време уязвим, той е ту нежен, ту опустошителен, той кара слушателите да настръхнат от проникновението на неговата музика, на тази смесица от ритми, нажежени до бяло.
Патрис Делбур
„Нувел Литерер“, Париж