Мидем – Диско лудости

Диско кълбото

Те всички се продадоха, те всички купиха един и същ продукт. Бяха пет хиляди души, представляващи повече от хиляда фирми от около сто страни. Бяха дошли в Кан за XII МИДЕМ* (Международен пазар на плочата и на музикалните издателства) с еднакви намерения и с еднакви цели: да купят музика за дискотеки, да продадат музика за дискотеки. От щанд на щанд на петте етажа на Двореца на конгресите в продължение на пет дни се чуваше едно и също гръмовито биене на ударни инструменти, едни и същи любовни хрипове. Пум, пун, пум, пум, о лъв ми. Пум, пум, пум, пум, о бейби но. Пум, пум, пум, пум, о бейби йес.
Направо травматизиращо. Ето че след години и години на търсене и открития всички изпълнители на ударни инструменти в света започнаха да свирят по един и същ начин. Като дървари. От Дюселдорф до Монреал сега се произвежда еднаква музика, чиято единствена цел е да изхвърли танцьорите на танцовите площадки на дискотеките в целия свят. И става диско, диско. . . бяс!
Рецептата е проста: ударните инструменти — най-различни по вид и поставени „много напред“ — определят темпото. Нещо като африкански там там. Бас китарата — също „много напред“ — свири една единствена натрапчива мелодична линия. Намесват се други „фактори“, които я правят по-пикантна. Синкопи, които насичат темпото, цигулки, които вият, духови инструменти, които реват, синтезатори, които бръмчат, и хористи, които задъхано повтарят едни и същи десет английски думи с лек тевтонски, швейцарски или парижки акцент, в зависимост от родната си страна.
Стандартна и уеднаквена е и външната страна на плочите. На всички пликове се виждат момичета, винаги хубави, често черни, обикновено разсъблечени, понякога оковани. Когато се появи мъж, той има властен поглед и завоевателската поза на мъжкар.
Пред това нашествие не може да се говори за проста музикална мода. Дискотеките наистина се превърнаха в социално явление в планетен мащаб. Във Франция началото бе поставено в 1969 г. През това лято радиото пренебрегна „Сбогом, хубава Канди“, първата малка плоча на дебютиращия Жан-Франсоа Микаел. Но песента бе приета с възторг във всички малки нощни заведения на морските и планинските курорти. В края на лятото „Сбогом, хубава Канди“ надхвърли тиража от 500 000 екземпляра. Объркано, радиото също се впусна в танца, възприе песента и тиражът й надмина 1 милион екземпляра.
По същото време и във всички страни за Западното полукълбо започна да вилнее модата на дискотеките.
Клиентелата навсякъде беше еднаква: млада, заможна, но не много, идваща да утолява в тези хангари на мечтите едно и също пламенно желание да се друса в ритъм.
За да задоволи желанията на тази огромна клиентела, индустрията на плочата започна да произвежда музика по мярка: великолепно записана, решително оптимистична, проста, ритмична, секси. И малко задъханите крале на соул музиката бяха сменени от нова вълна: Айзък Хейс, Лабел, „Хюз корпо-рейшън“, Глория Гейнър, Джордж Макре, Максин Найтингал, Бари Уайт.
Само че за пръв път англосаксонците вече не владееха единствени пазара. Почти навсякъде се появиха млади хитреци, които разбраха, че ако пеят на английски, те също ще могат да се докопат до парче от сладкиша. Първи нарушиха англо-американския монопол членовете на един куриозен итало – американо – западно германски състав с база в Мюн¬хен. Издигайки Дона Съмър на международната сцена, смесвайки нейните пламенни вокали със студенината на синтезаторите на западногермански рок, италианецът Мородер и западногерманецът Белоте предизвикаха разцъфтяването на невероятни призвания. И французите — кукуригу! — съвсем не са последни. Напротив. На МИДЕМ бе официално обявено съществуването на „Френч диско саунд“, на френска музика за дискотеки.
Алек Р. Костандинос. Вие не го знаете? Ще го научите. Той е бъдещият световен ас № 1: 33-годишен, от баща арменец и майка гъркиня, във Франция от 13 години, женен за овернячка. Кариерата му на певец бе задушена в зародиш, пишеше серийно шлагери за други певци, докато откри дискотеката. Той е бащата на „френч-саунда“.„Добавих малко латински и мелодични мотиви към това. което вече съществуваше“, казва той скромно. „Лъв ин С-минор“, първата плоча с негови песни, изпълнени от Серон, достигна три милиона екземпляра, „Лъв енд кисис“ е също негова. Сега той иска да отиде по-далеч. Следващите му „удивителни“ плочи се наричат : Ромео и Жулиета“, „Престъпление и наказание“, „Парижката Света Богородица“. Американците са в краката му. Когато става въпрос за пари, т.е. през цялото време, Алек говори само за милиони. В долари.
Серон е на 25 години. Има диплома и физика на фризьор. Занимава се с ударни инструменти от 12-годишен. Преди две години той реши сам да издаде „Лъв ин С-минор“, 16 минути, изпълнени с въздишки и любовно хъркане. Тъй като никоя фирма за плочи не пожела да стори това, той със свои средства издаде 20 000 екземпляра, които започна да продава в собствените си магазини в предградията. Потеглянето беше мълниеносно. Тогава много бързо бе ангажиран от една фирма за плочи, която реши да „серонира“ целия свят. Операцията бе успешна. Днес Серон е стигнал до третия си албум. Участвува в хит парадите в целия свят, печели милиарди, движи се с „Ролс“, плава с яхта, живее в павилиона на мадам дю Бари близо до Париж. Така преминава славата на куртизанките.
Белоло и Морали, двама френски продуценти, изморени от теснотата на националния пазар, се настаниха в Ню Йорк преди няколко години. Сега целият свят танцува с ритъма на техните „Ричи фемили“ и „Вилидж пийпъл“.
Грейс Джонс е френско производство. Заглавията на песните й са дяволски сексуални: „Ай нийд а мен“, „Животът в розово“. Тя е бивш манекен, хубава, дива, страшна антиконформистка.
„Спейс“ е нов състав, инспириращ се от известния „Оксижен“ на Жан-Мишел Жар. Създаден без много надежди от младия певец Дидие Маруани, талантлив, но въпреки това несполучил в певческата си кариера, още с появяването си „Спейс“ гръмна в дискотеките. Продава в целия свят. Има 600 хиляди долара аванс само от американския пазар. И получи официални поздравления от г-н Ан¬дре Роси, министър на външната търговия.
Създаването на „Санта Есмералда“ също беше хубава идея. Да се подправи старият класически блус като „Донт лет ми би Мизъндърстуд“ с цигански сос. Американците веднага подписаха. Всичко е наред, но има едно задължително условие: записите на следващите албуми ще се правят във Франция, за да се запази сладостният френско-антилски вкус.
И най-после Карер. Той също има мястото си във „френч диско влака“. Именно той е авторът на съблазнителните, понякога оспорвани, пигмалионски превращения на Шейла. Той великолепно търгува с нея още от дебютирането й.
Сладкишът е толкова хубав, че всички искат да го опитат. Затова се прави всичко. Прави се ново със старо. В „диско-соса“ слагат Битълсите, „Ролинг стоунс“, Преспи, Тино Роси, арабска музика, турски фолклор. Каб Колоуей се върна в студиото, за да запише ново изпълнение на „Мини дъ мучър“, песен¬та, с която бе лансиран в 1931 г. И навсякъде, във всички студиа на света, се носят едни и същи ритми, едни и същи въздишки. Пум, пум, пум, пум. О лъв ми…
(Експрес)

––––––
Би трябвало да е 1979 година. Фестивала МИДЕМ е проведен за първи път 1967 година