Участниците в английския ансамбъл „Диип Пърпъл“ сами са определили своя състав като „групата, на която най не и върви“: на един техен концерт избухва пожар, друг път се разбива на трески уникалния орган на Джон Лорд, китаристът Ричи Блекмор винаги заболявал пред гастролите, а когато пристигат в швейцарския град Монтрьо, за да запишат нова плоча изгоряла… студията за звукозапис (солидно здание, преживяло повече от 100 години…
Всичко това е вече част от легендата, за чието разпространяване и Има още
— Робин Гиб от групата „Бий Джийз“ е издал първия си солов албум след 12 години. Продуцент на плочата е неговият брат Морис, докато третият от братята — Бари — е сътрудничел при създаването на, новия албум на Кени Роджърс.
Министерството на културата утвърди плана на фирмата „Мелодия“ за работата й през 1983—1984 година. В областта на популярната музика личат авторските албуми на композиторите: А. Пахму-това, Д. Тухманов, Я. Йоала, М. Таривердиев и др., на А. Пугачова, на групите „Песняри“, „Вераси“, „Ариел“ и др. Ще бъдат издадени и рок-оперите на А. Рибников „Юнона и Авос“ и на А. Богословски „Алените платна“. Продължава и серията „Дискоклуб“, като в периода количеството на програмите ще се увеличи с два пъти в сравнение с 1982 г. Интерес представляват новите обзор¬ни плочи „Парад на солистите“ и „Парад на съставите“, които ще предложат най-доброто в съветската полярна музика. Предстои и издаването на серията „Антология на съветския джаз“, първите две плочи от която ще се появят още през тази година
Младеж1983
Сигурно сте, виждали техните портрети: на тъмнокосия и синеок зализан красавец Джон Траволта и русокосата фея Оливия Нютън Джон. Те бяха не само главните герои от прочутия американски филм за „утешението на дискотеката“, но и се превърнаха в символите на диско музиката, диско модата и диско мисленето.
Ето го – скучаещият момък, цяла седмица работил до изнемога, самотен, неразбран и не приютен се отбива една вечер в дискотеката. И тук пред него се открива един нов свят. Светът на музиката, чийто ритъм завладява неудържимо и те кара да се впуснеш в чупките на танца. Светът на приглушената светлина, измамния уют и на забравата. Светът, в който пред танца всички са равни, а момичетата — весели и нежни. Тук не достига шумът на улицата, ревът на машините, авторитетът не зависи. от издутото портмоне. Тук е важно да си млад, да си пъргав и строен. Музиката и приятелите ти наоколо ти помагат да забравиш останалото и да потънеш изцяло в омаята на танца.
И нищо чудно, че милиони млади хора на Запад видяха в Джон Траволта своя кумир и едновременно с това себе си, своето отвращение от всичко, което предлага извън дискотеката буржоазната действителност. Откриха лек и за своите проблеми. Лек временен, може би, кратко действуващ, но затова пък толкова привлекателен.
Забележете – това не бяха тези, които изпадаха в екстаз при концертите на „царя на рока“ Елвис Пресли и които в див възторг чупеха столовете и вратите на концертните зали. Това не бяха и тези, които не можаха да понесат смъртта на своя любимец и се самоубиваха на гроба му. Има още
В началото на декември в Лондон музикантите от английската група „Лед цепелин“, една от най-популярните рок формации в света, обявиха, че са решили да свирят самостоятелно. „След смъртта на барабаниста Джон Бонъм, починал през септември, ние не сме в състояние да свирим както преди“ — заявиха пред журналисти Робърт Плант, Джон Пол Джоунс и Джими Пейдж. Мнозина почитатели на рокмузиката все пак се надяват, че те ще успеят да намерят барабанист, достоен да заеме мястото на прочутия Бонъм, и ще възобновят концертната си дейност. Създадена преди дванадесет години, „Лед цепелин“ се превърна във втората в света група след „Ролинг стоунс“ по броя на продадените плочи.
1980 г.
Днес Жан-Мишел Жар е популярен сред младежите по цял свят; мнозина дори считат, че именно той приобщава младите към експериментите на електронната музика. И все пак дълго време въпреки безспорните му успехи френската музикална критика се отнася с пренебрежение към него, окачествявайки музиката му като нещо по средата на пътя между „музикалния експеримент“ и „музиката на супермаркетите“. Неотдавна Жан-Мишел Жар записа нов албум, в който, както и в предишните „Кислород“ и ,,Равноденствие“, използува богатите възможности на електронните инструменти. Но Има още
„Стъкленото време“ — така се нарича новият албум на съпругата на убития Джон Ле вън, може би най-популярният „Бийтълс“. Във всеки случай, най-лиричният, той бе поетът на прославения състав. Йоко Оно пее за това, което чуветву за след смъртта иа мъжа си, (който, между другото, имаше прекалено прогресивни възгле¬ди, за да ги преглътне една Америка). Съдържанието иа песните от .Стъкленото време“ е такова, че би могло да се предаде и с мраза разбитото време …
На паметта на Ленън е посветена и една от новите песни на другия „Бийтълс“ — Джордж Харисън. Песента се нарича „Всичките тези отлетели години“. За да я запишат, се събраха отново (за пръв път след разпадането на ансамбъла) тримата останали Бийтълс — Ринго Стар, Пол Маккартни и Джордж Харисън, „След смъртта на Джон, ние нямаме право да се откажем от своето минало“ — казва Харисън.
Джани Моранди е роден през 1945 година. Кариерата му на певец започва през 1964 година, когато печели популярния, конкурс „Кантаджиро“. Следващите две години утвърждават решително името му В Италия – 1965 му носи Второ място (след Рита Павоне) В „Кантаджиро“, а 1966 го издига до най-високото стъпало на телевизионното състезание „Канцонисима“. От този момент Джани Моранди е неизменно сред най-популярните фигури на италианската естрада, гостува в чужбина, снима филми. Кариерата на кино актьор го привлича все повече и за дълго го откъсва от естрадния подиум. Въпреки всичко Моранди не скъсва окончателно е пеенето. В един такъв момент на връщане към „първата му любов” го чухме и ние в България. чухме и ние.
… „Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне, въздухът ще се превърне в каменна роса. Ще мине време и земята с прах ще се покрие, а ние хората, лазейки по, бездушната земна гръд, ще търсим хладната прегръдка на червеите, последните жители на планетата, преди да настъпи краят на света…“
— В същност това не ме интересува! — профъфля с нескрито удоволствие, след злокобното си мото, малкият човек на сцената и запява: „Ако желаеш кръв, ще я получиш“. Гласът му, дрезгав и пресипнал, прозвучава като грозен стон на граблива птица. Така открива концерта си в Дюселдорф (Западна Германия) австралийската рок група, „Ей-Си Ди-Си“. Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци, изтръгвани от мощни уредби. Залата завира. Смесват се два потока страсти, този на затъпелите и обезумели от чуждото и собствено равнодушие „тийнейджърски“ тълпи и скандално нихилистичния рок на „Ей-Си Ди-Си“. И в този демонски танц на лудостта, облечени в ученически униформи, белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди „Австралийски аборигени“ „Ей-Си Ди-Си“ откриха своя истински лик. Има още