Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Майсторът на „Белия“ блус

Ерик КлептънЕрик Клептън заема особено място сред най-изявените представители на съвременната популярна музика. Започвал кариерата си като професионален музикант в началото на 60-те години, преминал през различни стилови направления и школи, многократно обявяван за китарист № 1 годишните класации на авторитетни музикални издания, той вече с право е приеман като една от живите легенди в историята на рока. „Клептън е бог“ — такива надписи можеха да се видят по лондонските улици в средата на 60-те години и те красноречиво говорят за изключителната популярност на Клептън от този период.

Клептън е роден на 30 март 1945 г,. в Рипли, Англия. Преди да се отдаде изцяло на музиката, учи в класа по дизайн в Кингстън Арт скуул. Негови първи кумири са Чък Бери и Бъди Холи, но след като чува изпълнения на Мъди Уотърс, ориентацията му към блуса става все по-определена. Първата група, в която свири още през 1963 г. заедно с Том Макшниз, е Руустърс. Има няколко инцидентни участия във формацията Блус Инкорпорейд на Алексис Корнър. Това е времето, през което английският „ритъм енд блус“ постепенно се налага като водещ стил в „белия“ рок. В края на 1963 г. Клептън става соло китарист на групата Ярдбърдс и оттогава започва възходящата линия в неговата кариера. Тук той успява да наложи китарата като водещ инструмент при аранжимента на песните и утвърждава репутацията си на отличен китарист. През март 1965 г., непосредствено след издаването на известния хит „За твоята любов“, Клептън напуска Ярдбърдс.
Решаваща роля в развитието на Клептън изиграва срещата му с „бащата“ на „белия“ блус Джон Мейл, в чиято формация Блусбрейкърс китаристът участвува до средата на 1966 г. Блусбрейкърс е една чудесна школа за блус изпълнители, през която са преминали последователно такива известни музиканти като Джон Макви, Джек Брус, Питър Грийн, Мик Тейлър, Мик Флийтууд и др. Благодарение на Джон Мейл, Клептън постепенно се отърсва от влиянието на големия негърски блус китарист Би Би Кинг и създава свой собствен стил, който и до днес е еталон за подражание. Заради особения си, плавен маниер на свирене, Клептън става известен в средите на музикантите като „Слоухенд“‘ -„Бавната ръка“. От периода с Блусбрейкьрс остават няколко албума, предимно с инструментални пиеси, в които Клептън довежда блус техниката „фигър тремоло“ до съвършенство, разчупва традиционната блус схема и демонстрира изключително чувство за солови фрази.
През юни 1966 г. Клептън формира заедно с Джек Брус-бас и Джинджър Бейкър-ударни инструменти, групата „Крийм“. Обновяването на рока с блус-елемен-ти, постоянният стремеж на тримата към импровизации, който довежда до оригинални решения на познати музикални теми и, разбира се, превъзходната им класа като инструменталисти – всичко това дава основание да се заговори за Крийм като за ново явление в рок музиката. „Ние започваме с една определена мелодия, след което даваме възможност на всеки от нас да се изяви в своята партия -споделя в едно интервю Клептън – „Нашата цел е да се отдалечим дотолкова от първоначалния мотив, че да ви се струва, че слушате съвсем друга музикална тема“. Триумфалните турнета на Крийм в Европа и САЩ, със своята неповторима атмосфера на младежки ентусиазъм, се помнят като едни от най-вълнуващите моменти в историята на рок-музиката. През декември 1968 г. групата изнася прощален концерт пред десет хилядна аудитория в прочутата лондонска зала „Ройал Албърт хол.“ Непосредствено след Крийм, Клептън образува заедно с Джинджър Бейкър, Стив Уинууд от Трафик и Рич Греч от Фемили нова група, наречена „Блайнд фейт“, която просъществува за кратко време, издавайки само една плоча.
Виртуозната техника на Клептън е оценена високо от изтъкнати негови колеги, той сътрудничи при реализацията на различни албуми на Франк Запа, Стивън Стилс, Лион Ръсел и Джорж Харисън. Следва едно мъчително творческо и житейско уединение, чийто край е ознаменуван с издаването през август 1974 г. на плочата „Океански булевард № 461″. Следващите заглавия в дискографията на Клептън са „Има по един във всяка тълпа“ (1975), концертният албум „Е. К. беше тук“ (1976) и „Няма причини да плача“ (1976). Безспорната си класа на зрял музикант Клептън продължава да отстоява и в следващите си записи – „Бавна ръка“ и „Няма връщане“. Нов връх в творческите му изяви е издаденият в началото на 1980 г. двоен концертен албум „Само една нощ“, записан през декември 1979 г. в японската зала „Будокан тиътър“. През 1981 г. излезе албумът „Друг билет“, в който участвуват китаристът Албърт Лий и пианистът Гери Брукър.
В началото на тази година излезе последният засега албум на Клептън – „Пари и цигари“, в който той с неподражаемата си техника и сякаш вроденото си, органично чувство за блус, убедително доказва, че блусът не е привилегия единствено на черните музиканти. Успехът на албума е поредното красноречиво доказателство за актуалната роля, която продължава да играе в света на рокмузиката всепризнатият майстор на „белия“ блус – Ерик Клептън.

Вестник Софийски Университет 1983 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене