Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Майсторът на „Белия“ блус

Ерик КлептънЕрик Клептън заема особено място сред най-изявените представители на съвременната популярна музика. Започвал кариерата си като професионален музикант в началото на 60-те години, преминал през различни стилови направления и школи, многократно обявяван за китарист № 1 годишните класации на авторитетни музикални издания, той вече с право е приеман като една от живите легенди в историята на рока. „Клептън е бог“ — такива надписи можеха да се видят по лондонските улици в средата на 60-те години и те красноречиво говорят за изключителната популярност на Клептън от този период.

Клептън е роден на 30 март 1945 г,. в Рипли, Англия. Преди да се отдаде изцяло на музиката, учи в класа по дизайн в Кингстън Арт скуул. Негови първи кумири са Чък Бери и Бъди Холи, но след като чува изпълнения на Мъди Уотърс, ориентацията му към блуса става все по-определена. Първата група, в която свири още през 1963 г. заедно с Том Макшниз, е Руустърс. Има няколко инцидентни участия във формацията Блус Инкорпорейд на Алексис Корнър. Това е времето, през което английският „ритъм енд блус“ постепенно се налага като водещ стил в „белия“ рок. В края на 1963 г. Клептън става соло китарист на групата Ярдбърдс и оттогава започва възходящата линия в неговата кариера. Тук той успява да наложи китарата като водещ инструмент при аранжимента на песните и утвърждава репутацията си на отличен китарист. През март 1965 г., непосредствено след издаването на известния хит „За твоята любов“, Клептън напуска Ярдбърдс.
Решаваща роля в развитието на Клептън изиграва срещата му с „бащата“ на „белия“ блус Джон Мейл, в чиято формация Блусбрейкърс китаристът участвува до средата на 1966 г. Блусбрейкърс е една чудесна школа за блус изпълнители, през която са преминали последователно такива известни музиканти като Джон Макви, Джек Брус, Питър Грийн, Мик Тейлър, Мик Флийтууд и др. Благодарение на Джон Мейл, Клептън постепенно се отърсва от влиянието на големия негърски блус китарист Би Би Кинг и създава свой собствен стил, който и до днес е еталон за подражание. Заради особения си, плавен маниер на свирене, Клептън става известен в средите на музикантите като „Слоухенд“‘ -„Бавната ръка“. От периода с Блусбрейкьрс остават няколко албума, предимно с инструментални пиеси, в които Клептън довежда блус техниката „фигър тремоло“ до съвършенство, разчупва традиционната блус схема и демонстрира изключително чувство за солови фрази.
През юни 1966 г. Клептън формира заедно с Джек Брус-бас и Джинджър Бейкър-ударни инструменти, групата „Крийм“. Обновяването на рока с блус-елемен-ти, постоянният стремеж на тримата към импровизации, който довежда до оригинални решения на познати музикални теми и, разбира се, превъзходната им класа като инструменталисти – всичко това дава основание да се заговори за Крийм като за ново явление в рок музиката. „Ние започваме с една определена мелодия, след което даваме възможност на всеки от нас да се изяви в своята партия -споделя в едно интервю Клептън – „Нашата цел е да се отдалечим дотолкова от първоначалния мотив, че да ви се струва, че слушате съвсем друга музикална тема“. Триумфалните турнета на Крийм в Европа и САЩ, със своята неповторима атмосфера на младежки ентусиазъм, се помнят като едни от най-вълнуващите моменти в историята на рок-музиката. През декември 1968 г. групата изнася прощален концерт пред десет хилядна аудитория в прочутата лондонска зала „Ройал Албърт хол.“ Непосредствено след Крийм, Клептън образува заедно с Джинджър Бейкър, Стив Уинууд от Трафик и Рич Греч от Фемили нова група, наречена „Блайнд фейт“, която просъществува за кратко време, издавайки само една плоча.
Виртуозната техника на Клептън е оценена високо от изтъкнати негови колеги, той сътрудничи при реализацията на различни албуми на Франк Запа, Стивън Стилс, Лион Ръсел и Джорж Харисън. Следва едно мъчително творческо и житейско уединение, чийто край е ознаменуван с издаването през август 1974 г. на плочата „Океански булевард № 461″. Следващите заглавия в дискографията на Клептън са „Има по един във всяка тълпа“ (1975), концертният албум „Е. К. беше тук“ (1976) и „Няма причини да плача“ (1976). Безспорната си класа на зрял музикант Клептън продължава да отстоява и в следващите си записи – „Бавна ръка“ и „Няма връщане“. Нов връх в творческите му изяви е издаденият в началото на 1980 г. двоен концертен албум „Само една нощ“, записан през декември 1979 г. в японската зала „Будокан тиътър“. През 1981 г. излезе албумът „Друг билет“, в който участвуват китаристът Албърт Лий и пианистът Гери Брукър.
В началото на тази година излезе последният засега албум на Клептън – „Пари и цигари“, в който той с неподражаемата си техника и сякаш вроденото си, органично чувство за блус, убедително доказва, че блусът не е привилегия единствено на черните музиканти. Успехът на албума е поредното красноречиво доказателство за актуалната роля, която продължава да играе в света на рокмузиката всепризнатият майстор на „белия“ блус – Ерик Клептън.

Вестник Софийски Университет 1983 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене