Елвис Пресли

Елвис ПреслиНепосредствено след смъртта на Елвис Пресли през месец август списание „‘Юманите диманш“ публикува един цветен колаж, който удивително напомня прочутата „Тайна вечеря“ на Леонардо да Винчи. На дългата маса, пред кока кола и един сандвич, седят Венс Тейлър, Томи Стил, Томи Сандс, Рики Нелсън, Том Джонс, Фабиан, Клиф Ричард и други. В центъра, като Христос на тази нова религия, е разположен… Елвис Пресли. Облеклото: черни кожени якета „а ла“ Джеймс Дийн, трандафори, тесни панталони. Прическата: вдигнат нагоре и обърнат назад алаброс, обилно полят с брилянтин. Физиономиите: старомодно закръглени, дори възпълни.
Всичко в този колаж е символ – от кока колата до кожените якета и от прическата до репертоара на тези звезди, които заедно създадоха династията на рок-енд-рола. В нея, както личи и от публикуваната картина, коронованият „крал“ е Елвис Пресли – първата ярка звезда на американската масова култура в следвоенния период, първият истински голям идол на младото поколение от 50-те години, което упорито странеше от традиционните символи на благополучието, от ценностната скала на буржоазния свят, търсеща нещо ново, различно от познатото и внушавано всекидневно като път в живота. Епохата на рок-енд-рола бе факт!
Всъщност Елвис Пресли съвсем не е първият рок певец, защото две години преди него Бил Хелей вече бе изпял „Рок араундъ клок“ („Рок около часовника“) и младежката публика постепенно се бе пренесла от столовете в киносалоните по креслата в концертните зали. Но Елвис с биографията си, с външността си, с певческия си талант и първоначалния като заявка шок, увлече магнетично своите връстници и техните по-малки братя и сестри. Специфичният му тембър и начин на звукоизбличане му позволиха непринудено да слее в едно негърския „ритъм енд блуз“ и белият „кънтри“ стил, от които се появи Жизнения рок-енд-рол -агресивен, пълен с енергия, шокиращ сантиментално и мечтателно настроените бащи и майки, възпитани от Бинг Кросби и Франк Синатра. А по същество рок-енд-ролът бе опростена модификация на традиционния негърски блус, със същата схема и инструментални характеристики. Точно това бе забелязано на време от менажерите, които, на всичко отгоре, принадлежаха към по-старото поколение и с изработените си вече навици и стереотипи също не можаха да приемат „бунтарския“ момент на рока.
Но рока и неговата епоха далеч не останаха само естетически феномен, защото в проявите му и резонанса от тях, в съдържанието му и неговото влияние откриваме главното – социалния елемент. Елвис Пресли се превърна в първия „вожд“ и кумир на едно младо следвоенно поколение, което търсеше други ценности, различни от традиционните на буржоазното общество – стремеше се да получи (но не да създаде!)нови символи, да намери нов път за реализиране на своите амбиции. Елвис бе спасителната сламка, за която в първия момент се хванаха всички тинейджъри.
Но с появата на „Бийтълс“ и епигоните на групата логично и последователно се избърши смяната на поколенията и на идолите, и на идеалите, и на мисленето. Елвис запази привържениците си единствено в локалите на Лас Вегас, но и те. както и той, бяха доста по-различни от средата на 50-те години – вече улегнали. Вече забогатели, вече конформисти. вече приобщени към онзи, стария буржоазен ценностен свят. който така „искрено“ ненавиждаха в своята младост. Елвис вече бе продал над 100 милиона грамофонни плочи и златното им покритие бе скътано в банковите сметки на певеца и на големият обслужващ го щаб.
Но кризата на идеи в началото на 70-те години неочаквано преоткри за света ретро модата“ и естествено. Елвис бе един от първите, които отново бе приобщен към семейството на избраните, макар да не достигна до висотата на „кралското кресло“. Този път той застана на подиума пред една нова публика – напълнял, в сребристо бял костюм, много различен от черната риза и тесните черни пан талони, болен от параноя и преследван от самотата и съмненията. Той дори не можа да стигне до степента на онзи символ, който бе 20 години по рано. макар да пееше както преди, а в известен смисъл и по-добре. Вън от своето време, от своята публика и нейните желания, стремжи и домогвания. Елвис остана сам. И умря! А заедно с него умря и епохата на 50-те години, така интересна, многопланова и динамична. За съжаление, малко известна за нас.

Един коментар по Елвис Пресли

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене