Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Легендата от Ливърпул

БийтълсЗа стойността на бийтълсовата музика са показателни не само рекордните за времето си тиражи на грамофонните им плочи (дори днес те се продават в по-голям тираж, от този на много доскорошни „диско величия“). Бийтълс получиха признание и с много авторитетни музикални награди. Всеки техен албум беше събитие, тяхното развитие бележеше развитието на поп музиката. Не бяха прави, но имаха основания онези, които възкликнаха след разпадането на състава: „Може би с тях свърши музиката в рока?“ Специалисти и композитори се изразяваха възторжено. Измежду тях най-често цитиран е Ленърд Бърнстейн, който откровено заяви: „Всяка тяхна песен е от ранга на всяка песен написана от Шуберт“. Очевидно това опровергава представите, че поп музиката е само неприятен шум на електрически китари, продрани гласове на екстравагантни попзвезди с неморално поведение, писъци и припадъци на истерични поклоннички. Разбира се, в поп музиката се среща и това, но времето пресява действителните стойности. По концертите на „Бийтълс“ също имаше момичета, които се отскубваха от полицейските кордони, за да докоснат „идолите“. „Бийтълс“ днес са по-популярни от Христос“ – подметна подигравателно на една пресконференция през 1966 г. Джон Ленън, в духа на така наречената от журналистите бийтълсова ирония. По този повод няколко радиостанции в света забраниха техните песни, а в САЩ – щата Джорджия бяха изгорени на клада грамофонните им плочи. Но нищо не можеше да спре обожанието към четиримата. Техните американски почитатели дори издигаха, на концертите им лозунги: „Бийтълс за президент“.
Колкото и главозамайващи размери да взимаше бийтълсманията, музиката на четиримата се различаваше значително и по съдържание и по форма от тази на останалите попзвезди. У Бийтълс липсваше анархистичната екстравагантност и агресивност на Ролинг стоунс – главният им конкурент. Те се различаваха и от Елвис Прес ли, който въпреки бунтарското си поведение (за което някои в САЩ го нарекоха комунист?!), не можа да излезе от калъпа, в който го постави шоубизнесът, и остана някакъв стереотип, продукт на масовата култура.
Бийтълс започнаха с песни, отличаващи се с простота и чувство, необикновена мелодичност и вокална постройка. Те бяха изпълнени с оптимизъм и ирония. Колкото техните музикални търсения ставаха по-сложни, толкова по-задълбочено ставаше и съдържанието на техните песни. В подигравателното им отношение към официалния морал и обществената система започнаха да се прокрадват по-саркастични нотки. В песните им се появиха социални елементи — нещо необичайно за популярната музика в онова време. Появиха се темите за отчуждението и самотата — толкова често срещани в творчеството на много състави след тях. За разлика от десетки звезди, Бийтълс надраснаха ограничените рамки на буржоазната масова култура и разчупиха определенията, в които се опитваха да ги поместят. Те не бяха продукт на шоубизнеса, не само защото го презираха. Отличаваха се от много стари и нови състави (напр. АББА) по това, че никога не са имали за цел да превръщат в бизнес изкуството си. Упорито отказваха всички предложения да се съберат и свирят отново заедно – предложения за десетки, дори стотици милиони долари за един единствен концерт.
За някои част от текстовете на Бийтълс в по-късния им период изглеждаха неясни, сюрреалистични, но в тях ясно се прокрадваха социални мотиви. А много от песните на Ленън, особено през самостоятелната му кариера, представляваха остра социална критика и станаха химн на младежките протестни движения. Бийтълс не само изразяваха чувствата и вълненията на цяло едно поколение. Те въздействуваха върху него, повлияха на неговото развитие. Бяха се превърнали от музикално в социално явление.
В края на 1980 г., когато информационните агенции разнесоха новината за смъртта на Джон Ленън, изненада и скръб изпитаха не само връстниците на четиримата Бийтълси, но и поколението, родено, когато съставът беше започнал вече своята кариера. Мнозина журналисти основателно забелязаха, че това убийство ще шокира много повече от убийствата на редица днешни политици. В САЩ сравняваха това събитие с убийството на президента Кенеди. Реакциите от смъртта на Джон Ленън бяха в някои случаи истерични, както и бийтълсманията през 60-те години – двама почитатели на Бийтълс се самоубиха.
Прочутата четворка, макар и разделена; беше все още Бийтълс. Смъртта на единия от тях сложи окончателен край на състава, прекрати надеждите, че Бийтълс някога ще се съберат отново. Надежди, съживени от намерението на Ленън и Макартни да издадат през 1982 г. плоча, по случай двадесет годишнината на групата.
В милионите почитатели остана носталгията по нещо окончателно отминало. Останаха любовта и оптимизмът, които дадоха Ленън и Бийтълс на своето поколение. Останаха песните.

Януари 1983 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене