Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Месечен архив: ноември 2008

Глашатаи на лудостта

 

AC / DC

… „Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне, въздухът ще се превърне в каменна роса. Ще мине време и земята с прах ще се покрие, а ние хората, лазейки по, бездушната земна гръд, ще търсим хладната прегръдка на червеите, последните жители на планетата, преди да настъпи краят на света…“

— В същност това не ме интересува! — профъфля с нескрито удоволствие, след злокобното си мото, малкият човек на сцената и запява: „Ако желаеш кръв, ще я получиш“. Гласът му, дрезгав и пресипнал, прозвучава като грозен стон на граблива птица. Така открива концерта си в Дюселдорф (Западна Германия) австралийската рок група, „Ей-Си Ди-Си“. Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци, изтръгвани от мощни уредби. Залата завира. Смесват се два потока страсти, този на затъпелите и обезумели от чуждото и собствено равнодушие „тийнейджърски“ тълпи и скандално нихилистичния рок на „Ей-Си Ди-Си“. И в този демонски танц на лудостта, облечени в ученически униформи, белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди „Австралийски аборигени“ „Ей-Си Ди-Си“ откриха своя истински лик. Има още

Мидем – Диско лудости

Диско кълбо

Диско кълбото

Те всички се продадоха, те всички купиха един и същ продукт. Бяха пет хиляди души, представляващи повече от хиляда фирми от около сто страни. Бяха дошли в Кан за XII МИДЕМ* (Международен пазар на плочата и на музикалните издателства) с еднакви намерения и с еднакви цели: да купят музика за дискотеки, да продадат музика за дискотеки. От щанд на щанд на петте етажа на Двореца на конгресите в продължение на пет дни се чуваше едно и също гръмовито биене на ударни инструменти, едни и същи любовни хрипове. Пум, пун, пум, пум, о лъв ми. Пум, пум, пум, пум, о бейби но. Пум, пум, пум, пум, о бейби йес.
Направо травматизиращо. Ето че след години и години на търсене и открития всички изпълнители на ударни инструменти в света започнаха да свирят по един и същ начин. Като дървари. От Дюселдорф до Монреал сега се произвежда еднаква музика, чиято единствена цел е да изхвърли танцьорите на танцовите площадки на дискотеките в целия свят. И става диско, диско. . . бяс! Има още

Асен Гаргов

Асен Гаргов и Лили Иванова

Асен Гаргов и Лили Иванова

“Да бъдат вечно млади, а това значи и неизменни читатели на списание “Младеж” и да обичат хубавата забавна музика” – това пожелание, отправено от певеца към читателите записах по телефона, защото когато го потърсих, Асен Гаргов се намираше в Кърджали, където изнасяше концерти по случай Дните на българската култура. В това едномесечно турне заедно с Лили Иванова и ръководеният от него вокално-инструментален състав “Макове” той бе оставил зад гърба си стотици километри път. Оставаха му още Толбухин и Димитровград… За голяма част от публиката едва ли единствено привличащото в афишите е било името на Лили. Песните на Митко Щерев Шега и Тончо Русев “Вечен бяг” направиха популярен и обичан един от най-сполучливите досега дуети в нашата естрада. Трудно е да намериш подходящ партньор в песента – често това е въпрос на шанс. Но още по-трудно е да се съчетаят два съвсем различни по тембър гласове така, че да звучат хомогенно и равностойно. Впрочем, в това отношение българската естрадна песен има своя традиция, но тъкмо тази традиция създава опасност от простото повторение, без да се достигне до, оригинално и ново решение. Една от важните “причини” за сполуката на наскоро сформиралия се дует са не само безспорните качества на Ли¬ли Иванова, но и опитът, който нейният партньор има в съвместното музициране. Ако трябваше да представим Асен Гаргов само преди една година, то може би трябваше да разкажем и за “Студио В”, чийто член е бил той доскоро. Има още

И още веднъж по старому

Още със своето зараждане в началото на 60-и години течението „бийт“ престана да бъде само музикално явление. То отразяваше надигащия се протест у младите, осъзнаването на социалното им положение, техния стремеж към промяна на съществуващия начин на живот. Постепенно се оформиха две тенденции, главно под влияние на най-известните английски състави Бийтълс“ и „Роулинг стоунс“. „Бийтълс“ „протестираха“ твърде умерено, музиканта им звучеше елегантно и приятно. Сред тяхната аудитория можеха да се срещнат цели семейства, в които родители и деца благосклонно затваряха очи пред назряващия разрив между поколенията, за да се наслаждават на изкуството на любимците си. При „Роулинг стоунс“ протестът бе по-остър, двусмислен, воинствуващ. Поне за тогавашните разбирания.
Последвалият „бум“ в бийт музиката и по-нататъшното развитие на поп музиката показа искреното желание на младежите от капиталистическите страни да търсят нови начини за изява, да се мъчат да променят живота си. Има още

Брус Спрингстийн– новият пророк на рока

Брус Спрингстийн

Брус Спрингстийн

Предшествуван от огромната си популярност и от шумни реклами, Брус Спрингстийн, певецът на „бедните нюйоркски улички“, предприе голямо турне из Западна Европа, за да накара да се заговори, че е първият изпълнител, успял да обеди¬ни в своите композиции Боб Дилан и Елвис Пресли, Джими Хендрикс и „Ролинг стоунс“.

Тази вечер повелител на залата в Международния конгресен център в Западен Берлин е Брус Спринг¬стийн, новото име на рок музиката, дошло преди осем години от бедните улички на Ню Йорк. Дребен на ръст младеж от Ню Джърси, буен и упорит, той успя само с пет дългосвирещи плочи да обедини по удивителен начин фолк и соул, джаз, пънк и хипи напеви, да се доближи до блуса, за да се превърне във фигура в днешния рок бизнес, която мнозина без колебания поставят редом с Боб Дилън, Елвис Пресли и Джими Хендрикс. Има още

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене