Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Глашатаи на лудостта

 

AC / DC

… „Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне, въздухът ще се превърне в каменна роса. Ще мине време и земята с прах ще се покрие, а ние хората, лазейки по, бездушната земна гръд, ще търсим хладната прегръдка на червеите, последните жители на планетата, преди да настъпи краят на света…“

— В същност това не ме интересува! — профъфля с нескрито удоволствие, след злокобното си мото, малкият човек на сцената и запява: „Ако желаеш кръв, ще я получиш“. Гласът му, дрезгав и пресипнал, прозвучава като грозен стон на граблива птица. Така открива концерта си в Дюселдорф (Западна Германия) австралийската рок група, „Ей-Си Ди-Си“. Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци, изтръгвани от мощни уредби. Залата завира. Смесват се два потока страсти, този на затъпелите и обезумели от чуждото и собствено равнодушие „тийнейджърски“ тълпи и скандално нихилистичния рок на „Ей-Си Ди-Си“. И в този демонски танц на лудостта, облечени в ученически униформи, белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди „Австралийски аборигени“ „Ей-Си Ди-Си“ откриха своя истински лик.
В същност такъв е образът на „хардрока“, като демонстрация на сила, осланяща се на първичните инстинкти на тълпата. Нейният автоматизиран човешки книгообмен, обхващащ социалната безпътица на масите и агресивните въжделения на рок музикантите се превърна в масов световен хистериум, преминаващ в грандиозни езически меси.
Главна и водеща фигура в състава е шотландецът Ангус Янг. Той поставя основите на състава заедно с брат си Малкълм и басистът Марк Еванс през 1973 г. В 1974 г. към тях се присъединяват австралиецът Фил Рът — ударни инструменти и дълго търсеният вокал Бон Скот. През 1976 г. след малко разместване (Клиф Уилямс — бас китара, заменя Марк Еванс) .излиза и първият им дългосвирещ албум „Високо напреже¬ние“, след което дебютират на европейска сцена в Дуисбург и Нюрнберг.
Всичко се развива по предварително начертания план. 1977 и 1978 г. преминава под знака на нескончаемите турнета по. света, първо като пред група на „Блек сабат“ (техните хевиметал отци), а после, и като самостоятелна група.,
В този период излизат и няколко дългосвирещи плочи, по-известни от които са „Нека това бъде рок“ — 1977 г., и особено успешната „Ако искаш кръв, ще я получиш“ — 1978 г:
Всички те са изпълнени с композиции, фокусирали в себе си , спекулативните черти на капиталистическото общество. В заглавията на песните и тяхното съдържание прозира упадъкът в буржоазния морал и една предопределеност , на властта на парите. Тази линия се запазва и в последната дългосвиреща плоча „Магистрала към ада“ — 1979 г., след което напрежението, излъчвано от „индукционния калкулатор „Ей-Си Ди-Си“, изведнъж промени диаграмата на своята сила. През 1980 г. групата загуби Бон Скот. Само след два месеца Браян Джонсън от бившата група „Джорди“ заема мястото му. Веднага се появи „Отново в черно“ и малко по-късно, в края на 1981 година „От тези около рока“
Ако потърсим достойнствата в тези плочи, то те са преди всичко в гласовите възможности на Браян Джонсън.
Но само толкова. Китарените сола са претрупани и дефанзивни без някаква особена идея. Те се разливат, търсейки опора един в друг. При този коефициент на усилване „вибраторите броячи“ на „Ей-Си Ди-Си“ отчетоха сумата 50 милиона продадени плочи, един милион долара за хотелски повреди и стотици стъпкани и обезсърчени човешки души.
Всичко това говори за истинската стойност на тези некороновани „хард рок крале“. Тяхната музика се роди като реакция срещу властния субективизъм и интелектуализъм. Самият „твърд рок“, появил се в средата на 60-те години, като жива човешка музика, изправила своята сила срещу пристъпите на индустриализма, днес прегази границата между истинското изкуство и настъпателната комерсиалност на чело на тази агресивна вълна застанаха „Ей-Си Ди-Си“. В техните изпълнения се отразяват несбъднатите мечти на „пънковете“ и реакционните намерения на днешните „херувими“.

Борислав Ташков
Списание Младеж 1983 г.

AC/DC с Бон Скот  през 1979 година. За съжаление не намерих точно концерта с цитатите в началото.

 

Един коментар по Глашатаи на лудостта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене