Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Глашатаи на лудостта

 

AC / DC

… „Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне, въздухът ще се превърне в каменна роса. Ще мине време и земята с прах ще се покрие, а ние хората, лазейки по, бездушната земна гръд, ще търсим хладната прегръдка на червеите, последните жители на планетата, преди да настъпи краят на света…“

— В същност това не ме интересува! — профъфля с нескрито удоволствие, след злокобното си мото, малкият човек на сцената и запява: „Ако желаеш кръв, ще я получиш“. Гласът му, дрезгав и пресипнал, прозвучава като грозен стон на граблива птица. Така открива концерта си в Дюселдорф (Западна Германия) австралийската рок група, „Ей-Си Ди-Си“. Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци, изтръгвани от мощни уредби. Залата завира. Смесват се два потока страсти, този на затъпелите и обезумели от чуждото и собствено равнодушие „тийнейджърски“ тълпи и скандално нихилистичния рок на „Ей-Си Ди-Си“. И в този демонски танц на лудостта, облечени в ученически униформи, белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди „Австралийски аборигени“ „Ей-Си Ди-Си“ откриха своя истински лик.
В същност такъв е образът на „хардрока“, като демонстрация на сила, осланяща се на първичните инстинкти на тълпата. Нейният автоматизиран човешки книгообмен, обхващащ социалната безпътица на масите и агресивните въжделения на рок музикантите се превърна в масов световен хистериум, преминаващ в грандиозни езически меси.
Главна и водеща фигура в състава е шотландецът Ангус Янг. Той поставя основите на състава заедно с брат си Малкълм и басистът Марк Еванс през 1973 г. В 1974 г. към тях се присъединяват австралиецът Фил Рът — ударни инструменти и дълго търсеният вокал Бон Скот. През 1976 г. след малко разместване (Клиф Уилямс — бас китара, заменя Марк Еванс) .излиза и първият им дългосвирещ албум „Високо напреже¬ние“, след което дебютират на европейска сцена в Дуисбург и Нюрнберг.
Всичко се развива по предварително начертания план. 1977 и 1978 г. преминава под знака на нескончаемите турнета по. света, първо като пред група на „Блек сабат“ (техните хевиметал отци), а после, и като самостоятелна група.,
В този период излизат и няколко дългосвирещи плочи, по-известни от които са „Нека това бъде рок“ — 1977 г., и особено успешната „Ако искаш кръв, ще я получиш“ — 1978 г:
Всички те са изпълнени с композиции, фокусирали в себе си , спекулативните черти на капиталистическото общество. В заглавията на песните и тяхното съдържание прозира упадъкът в буржоазния морал и една предопределеност , на властта на парите. Тази линия се запазва и в последната дългосвиреща плоча „Магистрала към ада“ — 1979 г., след което напрежението, излъчвано от „индукционния калкулатор „Ей-Си Ди-Си“, изведнъж промени диаграмата на своята сила. През 1980 г. групата загуби Бон Скот. Само след два месеца Браян Джонсън от бившата група „Джорди“ заема мястото му. Веднага се появи „Отново в черно“ и малко по-късно, в края на 1981 година „От тези около рока“
Ако потърсим достойнствата в тези плочи, то те са преди всичко в гласовите възможности на Браян Джонсън.
Но само толкова. Китарените сола са претрупани и дефанзивни без някаква особена идея. Те се разливат, търсейки опора един в друг. При този коефициент на усилване „вибраторите броячи“ на „Ей-Си Ди-Си“ отчетоха сумата 50 милиона продадени плочи, един милион долара за хотелски повреди и стотици стъпкани и обезсърчени човешки души.
Всичко това говори за истинската стойност на тези некороновани „хард рок крале“. Тяхната музика се роди като реакция срещу властния субективизъм и интелектуализъм. Самият „твърд рок“, появил се в средата на 60-те години, като жива човешка музика, изправила своята сила срещу пристъпите на индустриализма, днес прегази границата между истинското изкуство и настъпателната комерсиалност на чело на тази агресивна вълна застанаха „Ей-Си Ди-Си“. В техните изпълнения се отразяват несбъднатите мечти на „пънковете“ и реакционните намерения на днешните „херувими“.

Борислав Ташков
Списание Младеж 1983 г.

AC/DC с Бон Скот  през 1979 година. За съжаление не намерих точно концерта с цитатите в началото.

 

Един коментар по Глашатаи на лудостта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене