Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

ABBA

AbbaМелодични, запяващи се от първо слушане – такива са песните на АББА. След повече от десетгодишното „господство“ на многоватовите електрически уредби един вокално-инструментален състав създава песни, в които електричеството не е всесилно. Тук то е само средство за темброво и динамично обогатяване на звука, а мелодията -простичка и едновременно с това жизнена и оригинална, придава на песните онази свежест и очарование, които дълго време липсваха на повечето „бийт“ и „поп“-групи. Четиримата скандинавци едва ли си поставят за цел да сложат началото на ново течение в забавната музика. Явна е обаче тяхната амбиция (на пръв поглед противоречива) за известно обновление и едновременно с това за завръщане към онова „правене“ на песен, характерно за 60-те години. И може би тъкмо с това те станаха любими изпълнители и на една току-що навлизаща в юношеската възраст публика и на тази, която вече не може да се нарече младежка.
Непрекъснато натрупване на идеи, прецизност при подбора на текста (не напразно групата има „свой“  поет – Бъорн Улвеус) и намирането на музикалния му еквивалент – това е ежедневната работа на състава, която е направила възможно неговото име да остане за по-дълго време популярно.
Историята на групата, колкото и да е странно, започва от неуспехите на нейния композитор Стиг Андерсон. В началото на своята кариера той е издател на забавна музика и автор на песни, но има „малшанса“ да остане в сянката на току-що изгрелите „Битълс“. След като дълго време е продуцент и работи с различни джаз-групи, през 1966 година 34-годишният Андерсон става инициатор на сформирането на дует с двама от бъдещите членове на АББА – Бени Андерсон – пиано Бьорн Улвелус – китара. Успехът не е голям въпреки сериозната им подготовка в шведските джаз-формации „Никелос“ и „Хотенани Сингерс“. Но скоро към тях се присъединяват и двете „А“ _ Ана Агнета Фелтског и норвежка-та Ана Фрид Лиястид – Фредиксон. След Голямата награда на Евровизията, която четиримата изпълнители получават през 1974 година,ежедневната работа на групата продължава да се съчетава с продължителни турнета и записи в различни световноизвестни грамофонни фирми. 45 000 000 грамофонни плочи, продадени само за 3 години. Постоянно препълнени зали, възторжена публика и един неизменен девиз – „По-малко шум – повече музика“.

3 коментара по ABBA

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене