Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

Златна треска в събота вечер

Треска в събота вечер с Джон ТраволтаСигурно сте, виждали техните портрети: на тъмнокосия и синеок зализан красавец Джон Траволта и русокосата фея Оливия Нютън Джон. Те бяха не само главните герои от прочутия американски филм за „утешението на дискотеката“, но и се превърнаха в символите на диско музиката, диско модата и диско мисленето.
Ето го – скучаещият момък, цяла седмица работил до изнемога, самотен, неразбран и не приютен се отбива една вечер в дискотеката. И тук пред него се открива един нов свят. Светът на музиката, чийто ритъм завладява неудържимо и те кара да се впуснеш в чупките на танца. Светът на приглушената светлина, измамния уют и на забравата. Светът, в който пред танца всички са равни, а момичетата — весели и нежни. Тук не достига шумът на улицата, ревът на машините, авторитетът не зависи. от издутото портмоне. Тук е важно да си млад, да си пъргав и строен. Музиката и приятелите ти наоколо ти помагат да забравиш останалото и да потънеш изцяло в омаята на танца.
И нищо чудно, че милиони млади хора на Запад видяха в Джон Траволта своя кумир и едновременно с това себе си, своето отвращение от всичко, което предлага извън дискотеката буржоазната действителност. Откриха лек и за своите проблеми. Лек временен, може би, кратко действуващ, но затова пък толкова привлекателен.
Забележете – това не бяха тези, които изпадаха в екстаз при концертите на „царя на рока“ Елвис Пресли и които в див възторг чупеха столовете и вратите на концертните зали. Това не бяха и тези, които не можаха да понесат смъртта на своя любимец и се самоубиваха на гроба му.
Това не бяха и възторжените поклонници на „Битълс“,. които даваха мило и драго, за да присъствуват на концерта на своите кумири. Това беше ново, диско поколение, което на въпроса защо е дошло в дискотеката, отговаря рязко учудено: „Я ме оставете на мира! Ние сме дошли тук да танцуваме, защото тук е хубаво!“
И тогава шоубизнесът заработи на пълни обороти. Дискотеките — от малките мрачни подземия до големите многохилядни зали и концерти наводниха градовете, селата, че дори и църквите, борещи се за душите на младото поколение. Бягството на младежта в света на развлеченията се оказа един нов Клондайк в ръцете на бизнесмените от индустрията на развлеченията. „Треската в събота вечер“ се превърна в „златна треска“ за шоубизнеса, който вложи в развлеченията милиони, за да получи милиарди.
Още повече, че тази „треска“ не приличаше по нищо на бунта на разгневените млади от 1968 година. С протеста бе свършено. Тези, като Джери Рубин, водача на най-анархистично настроените бунтари в САЩ, които обръснаха брадите си и се покаяха публично, вече се бяха обзавели със солидни търговски фирми и разкошни лимузини. Кой можеше да повярва при това положение, че той и останалите недоволници са верни на своите думи: „Мангизливите циреи се опитват да заграбят всичко най-добро, което се е родило в нашите сърца и умове. Превръщат го в стока, а после се опитват да ни го пробутат със своя цена. Те взимат нашите символи и правят от тях предмети на разкоша. Те завладяват нашата музика, родена от страданията ни, от нашата болка, записват я на плочи и я пускат в танцови зали толкова скъпи,, че ние не можем да отидем там. Бойте се от бизнесмена, който говори за любов на път към „Чеиз Манхатън Банк“.

Сега, на път към друга банка, същият този Джери Рубин превъзнася в култ силното тяло, секса,, парите. Без идоли и идеали, разочаровано от буржоазното общество и от своя незрял бунт, без цели и стремежи, мнозинството от младото поколение на Запад, първа жертва на рецесията, икономическата криза и безработицата търси средство за избавление и там, където има само забрава от всекидневието. „Когато работите вървят зле — признава един виден буржоазен социолог – зрелището става единствено убежище от големите и малки трагедии на ежедневието. Хората отиват да се развличат като при лекар, за да получат необходимата доза лекарствено щастие.“ Едва ли ще кажем нещо ново, ако подчертаем, че в наши дни шоубизнесът на Запад се превърна в един могъщ отрасъл на икономиката, в който различни кръгове – като започнем от политици, индустриалци и финансови лъвове и стигнем до мафията влагат огромни капитали. И получават не малки печалби. С различни средства те лансират нови „звезди“ и състави, устройват конкурси и класации, рекламират усилено музикалната стока, за да устроят повече концерти, да продадат повече плочи, да диктуват модата. Безспорно бягството на младежта в света на развлеченията е добре дошло за крепителите на буржоазния строй, защото тя разполага с огромен, често пъти невидим арсенал от средства за да обработва мислите, поведението, навиците и вкусовете на младото поколение. На тяхно разположение има цяла армия от психолози, социолози, психиатри, журналисти, философи, художници, поети, композитори и редица други висококвалифицирани специалисти по рекламата и музиката, които посвещават бизнеса за настроението на масовия потребител. Това носи не само печалба в пари. С помощта на индустрията за развлечения буржоазията не веднъж е успявала да неутрализира собственото си отрицание, все едно дали тя се нарича пънк, хипи „исусова революция или дори музика на протеста. При това големите модни епидемии и тъй наречената масова култура нанасят най-голяма вреда на младежта, произхождаща от трудова среда, защото тя няма материалните възможности за досег, до културни ценности и развлечения от по-друг характер, освен онова, което се предлага евтино и в масов, тираж от гигантите на бизнеса на развлечението. То няма за цел да просвещава, да издига културното равнище, да развива наклонностите и способностите на младежта. Напротив! Бизнесът не се церемони при поднасянето на фалшиви духовни ценности. Танците, модата, шлагерите, киното, книгите, телевизионните и радиопрограмите – всичко е насочено към задоволяване на най-ниските инстинкти и вкусове. Развличайки, налагайки своите критерии и манипулирайки с вкусовете на младежта, шоубизнесът се стреми към най-високата печалба без да го е грижа дали това издига или принизява културата на младото поколение, дали му разкрива нови духовни богатства или го тласка към евтината сензация, порнографията, секса или ерзац изкуството.

Едно признание на Ханс Ян, бивш шеф на Бонския идеологически център най-добре изразява основната цел: „Трябва да се облекчи мисленето на човека до такава степен, че най-накрая съвсем да се изключи.“
Огромните фабрики за илюзии работят с пълна сила, за да убедят младите, че животът е приятен, пълен с развлечения и наслаждения. Трябва само повече да купуваме (потребителството), да не се бъркаме в политиката (пасивност), и да се съгласим, че буржоазният начин на живот предлага всичко необходимо, за да бъде човек щастлив (конформизъм).
Добре, всичко това е така, ще кажат някои. Но нима това, което се харесва масово винаги е без художествена стойност? Не са ли и нашите любимци – както почнем от „Битълс“ и свършим с представителите на днешния хард рок, тъкмо онези, които протестират срещу войната, срещу фалшивите ценности на буржоазното общество? Нима тяхното изкуство е също така ерзац? Нима от тях не лъха целият гняв и незадоволените мечти и стремежи на днешното младо поколение на Запад?
Не друг, а известният американски писател Норман Мейлер признава с горчивина: „Съвременният капитализъм притежава феноменална способност да отклонява енергията на всеки социален протест в безопасни за него канали.“ И ние виждаме, как всяка форма на младежката „контра култура“ на протеста – битничеството, хипи,. ийпи,. пъиковете, „исусовата революция“ и т. н. с помощта на „масовата култура“ и преди всичко на шоубизнеса се превръща в мода, в стока, в развлечение, дори в култ към „поп звездите“. Ефектът е двоен: младежта се отвлича от истинската форма на класова борба и едновременно с това протестът се превръща в развлечение, в поредната мода, която бързо отмира.
А ако не отмре? А ако продължава да бъде на „гребена на вълната“, ако продължава да събира хиляди почитатели, както е например съставът „Ролинг Стоунс“? На последното си турне през лятото на миналата година неостаряващите музиканти пожънаха много овации. За милионерите от „Ролинг Стоунс“, с проядени от пот фланелки, четете в бр. 6—7 на сп „МЛАДЕЖ“.

Б. БЕЛОБОЯНСКИ
Списание Младеж 1983 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене