1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още →

Момчетата отново са на път. Става дума за същите онези момчета, които образуваха през 1962 година състава „Ролинг Стоунс“, а година по-късно записаха първия си сингъл „Хайде“. За тях се знае и много, и малко. Известно е, че Мик, Кийт, Браиън, Чарли и Бил се събират, сплотени от любовта си към ритъм енд блуса. Скоро започват сами да композират песните ся и успехът просто се сгромолясва отгоре им — световна слава с хита „Сети ефекти“, а голяма част от сингъл плочите, издадени през шейсетте години, се изкачват до „номер едно“ в класациите на редица страни. Това са „Миналият път“, „Удовлетворение“, „Слез от облака ми“, „19-и нервен срив“, „Да прекараме нощта заедно“, „Джъмпинг джек флеш“, „Жената от бара“.
Малко са изпълнителите, които излизат е такава смелост на сцената, за да свирят пред публика, чийто огнен ентусиазъм може да Има още →