Рой Орбисън повдига завесата на легендата

От онова време, когато кънтри музиката и ритъм енд блуса се доближиха толкова много, че от искрата помежду им се роди рок енд рола, не останаха много хора.
Най-известните – Бъди Холи, Елвис Пресли, Бил Хели – са покойници; около останалите се сгъстява мъглата на легендата и само живият контакт, разговорът очи в очи може да възстанови поне частица от истината. Такава е и целта ни при кратката среща (прес агентът ни отпусна само 15 минути!) с Рой Орбисън по време на XVIII „Златен Орфей“.
Рой Орбисън, макар и сравнително млад (роден е в 1936 година) е един от пионерите на онази музика, която хвърли мост между кънтри стилистиката и рок енд рола. Младите поколения едва ли знаят нещо повече за него, за песните му, та затова е необходимо да си послужим с по-достъпни примери. Рой Орбисън, наречен още „Големият О“, оказва силно влияние върху редица звезди, но особено голям е приносът му за оформянето на най-известните английски рок певци и някои от първите групи на британския рок.
С него (а не той с тях!) са се появявали на сцената Елвис Пресли в своята младост, „Битълс“ в първите години на кариерата си, „Ингълс“и други. Песните му са изпълнявани от Бъди Холи, „Евърли брадърс“, Нийл Даймън, Джери Лий Луис, „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ … В началото на 60-те години, когато цял свят полудя по „Битълс“, Рой Орбисън не им отстъпва по популярност и само превратностите на съдбата, семейната му драма спират бързия възход. На Слънчев бряг певецът и неговият  състав „пристигнаха след участие в голям фестивал на кънтри музиката, изнесен на „Уембли“ в Лондон, и след турне в няколко европейски страни. Първата ни среща с него се състоя от разстояние – репетицията в Летния театър събра доста хора.
Физическият портрет на Рой Орбисън не е много по-различен от това, което знаем от снимките – преждевременно застарял в лицето човек, но с младежка подвижност и пъргавина; неизменните тъмни очила (повод за най-различни легенди!), които скриват зад своите десетина диоптри силното късогледство; черна, като на индианец коса; просто облекло с неизменния черен пуловер, с което артистът се яви и на своя рецитал. Сетне, при срещата в хотела, той охотно отговаряше на въпросите ни и сякаш, може би така ни се стори, регламентираните 15 минути се увеличиха поне с още толкова. Първият въпрос, по настояване на Георги Минчев, върна Рой Орбисън в самото начало – при първата му песен „Ууби дуби“:
– Аз съм от Западен Тексас и след втората година в Университета се върнах по родните места, където, започнах да работя в телевизионен магазин. Тогава моят приятел Джони Кеш ме окуражи, изпях две песни – едната бе „Ууби дуби“ – заминах за Мемфис, Тенеси и ги записах за фирмата „Сън рекордс“. Така се появи първата ми плоча – по-късно тя зазвуча и по радиото…

– По това време записват първите си плочи и такива певци, като Джери Лий Луис, Елвис Преели, Джони Кеш и други. Спомняте ли си подробности от този период?

– Беше през 1956 година – март или април. Аз се появих в „Сън рекордс“, където се събрахме с Чарли Рич, Джони Кеш, Карл Перкинс и някои други. Когато се появи Елвис Пресли ние вече бяхме една солидна група в радиото. Сетне се върнах отново . в Тексас, а по-късно с Джери Лий Луис направихме продължително турне в Швеция, Холандия, Германия… С Джони Кеш поддържам много близки контакти, а освен това, с него сме и съседи“. С Елвис бяхме добри приятели – знаете ли, винаги съм предпочитал да пея с приятели около себе си. . –
Тук пожелахме да уточним един детайл, на който в повечето рок енциклопедии, се отдава голямо значение. Става дума за влиянието на Пат Бун върху Рой Орбисън и за неговата роля в кариерата на събеседника ни. Оказва се, както в немалко случаи, че на тези енциклопедии не трябва да вярваме безрезервно, тъй като често пъти в редовете им истина и легенда се сплитат в трудно отделимо единство. Познанството на Рой Орбисън с Пат Бун е било кратко и то само в рамките на една учебна година в Университета.

– Съзнавате ли какво е вашето влияние върху рок музиката на 60-те години?

Не е моя работа да мисля за това, но знам, че моите песни са допринесли нещо при оформянето на мнозина. На Нийл Даймън, например. Или на състава „Игълз“, който се създаде през 1963 година. С тях съм пял. Казват, че съм вдъхновил и други групи…

– Вие с Бъди Холи бяхте хората, които промениха кънтри музиката и я направихте желана за много широка аудитория…

– В това има доза истина, аз например използувах в оркестъра няколко струнни инструмента, а не само една цигулка, както е при кънтри музиката. На запис съм включвал и три цигулки. А популярността идва сама – след толкова много плочи (особено около 1964 година), след толкова песни по върховете на класациите, чрез посредничеството на пресата, радиото и телевизията… В самото начало доста хора от шоубизнеса определяха песните от 50-те години като лоши, като „грешни“ дори и нямаха достатъчно изострени сетива, за да разберат накъде ще отиде популярната музика. Тогава всеки имаше своите собствени песни и изпълняваше собствената си музика. С Бъди Холи дори ходихме в Ню Мексико, за да запиша „Ууби дуби“, и всичко това правехме за себе си, не за пари. Но преди това, забравих, с него ходихме и в Нешвил, който съвсем не бе това, което е сега – имаше много малко певци в града, а популярността му на кънтри столица още не бе дошла.
Виждате ли, независимо от мнението на доста хора от шоубизнеса, ние живеехме и дори изграждахме една среда, един климат, без атмосферата на който Елвис Пресли нямаше да направи своите песни …