Сигурно сте, виждали техните портрети: на тъмнокосия и синеок зализан красавец Джон Траволта и русокосата фея Оливия Нютън Джон. Те бяха не само главните герои от прочутия американски филм за „утешението на дискотеката“, но и се превърнаха в символите на диско музиката, диско модата и диско мисленето.
Ето го – скучаещият момък, цяла седмица работил до изнемога, самотен, неразбран и не приютен се отбива една вечер в дискотеката. И тук пред него се открива един нов свят. Светът на музиката, чийто ритъм завладява неудържимо и те кара да се впуснеш в чупките на танца. Светът на приглушената светлина, измамния уют и на забравата. Светът, в който пред танца всички са равни, а момичетата — весели и нежни. Тук не достига шумът на улицата, ревът на машините, авторитетът не зависи. от издутото портмоне. Тук е важно да си млад, да си пъргав и строен. Музиката и приятелите ти наоколо ти помагат да забравиш останалото и да потънеш изцяло в омаята на танца.
И нищо чудно, че милиони млади хора на Запад видяха в Джон Траволта своя кумир и едновременно с това себе си, своето отвращение от всичко, което предлага извън дискотеката буржоазната действителност. Откриха лек и за своите проблеми. Лек временен, може би, кратко действуващ, но затова пък толкова привлекателен.
Забележете – това не бяха тези, които изпадаха в екстаз при концертите на „царя на рока“ Елвис Пресли и които в див възторг чупеха столовете и вратите на концертните зали. Това не бяха и тези, които не можаха да понесат смъртта на своя любимец и се самоубиваха на гроба му. Има още →