Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

muzika

Мидем – Диско лудости

Диско кълбо

Диско кълбото

Те всички се продадоха, те всички купиха един и същ продукт. Бяха пет хиляди души, представляващи повече от хиляда фирми от около сто страни. Бяха дошли в Кан за XII МИДЕМ* (Международен пазар на плочата и на музикалните издателства) с еднакви намерения и с еднакви цели: да купят музика за дискотеки, да продадат музика за дискотеки. От щанд на щанд на петте етажа на Двореца на конгресите в продължение на пет дни се чуваше едно и също гръмовито биене на ударни инструменти, едни и същи любовни хрипове. Пум, пун, пум, пум, о лъв ми. Пум, пум, пум, пум, о бейби но. Пум, пум, пум, пум, о бейби йес.
Направо травматизиращо. Ето че след години и години на търсене и открития всички изпълнители на ударни инструменти в света започнаха да свирят по един и същ начин. Като дървари. От Дюселдорф до Монреал сега се произвежда еднаква музика, чиято единствена цел е да изхвърли танцьорите на танцовите площадки на дискотеките в целия свят. И става диско, диско. . . бяс! Има още

Брус Спрингстийн– новият пророк на рока

Брус Спрингстийн

Брус Спрингстийн

Предшествуван от огромната си популярност и от шумни реклами, Брус Спрингстийн, певецът на „бедните нюйоркски улички“, предприе голямо турне из Западна Европа, за да накара да се заговори, че е първият изпълнител, успял да обеди¬ни в своите композиции Боб Дилан и Елвис Пресли, Джими Хендрикс и „Ролинг стоунс“.

Тази вечер повелител на залата в Международния конгресен център в Западен Берлин е Брус Спринг¬стийн, новото име на рок музиката, дошло преди осем години от бедните улички на Ню Йорк. Дребен на ръст младеж от Ню Джърси, буен и упорит, той успя само с пет дългосвирещи плочи да обедини по удивителен начин фолк и соул, джаз, пънк и хипи напеви, да се доближи до блуса, за да се превърне във фигура в днешния рок бизнес, която мнозина без колебания поставят редом с Боб Дилън, Елвис Пресли и Джими Хендрикс. Има още

Пинк Флойд

Пинк Флойд

Пинк Флойд 1969

Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“. Има още

Пух

Пух - Valerio, Dody, Riccardo e Roby intorno al 1970

Пух през 1970

Италианският вокално-инструментален квартет „Пух” се ползува с национална и международна известност. Появата му е логичен резултат от по-съвременните изисквания и търсения в света на новата италианска естрада от 70-та година насам на основата на присъщата й кантиленност. С това „Пух“, заедно със съставите „Друпи“, „Хомо Сапиенс“ и другите явява представител на така наречения „мелоди рок“, като се стреми това да не бъде имитация на англо-американските им колеги. Въпреки това някои считат, че стилът му е близък до този на „Дженезис“ и „Йес“. Името на състава е взето от любимия герой на децата Мечо Пух. Членове на квартета са: Има още

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене