1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още
… „Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне, въздухът ще се превърне в каменна роса. Ще мине време и земята с прах ще се покрие, а ние хората, лазейки по, бездушната земна гръд, ще търсим хладната прегръдка на червеите, последните жители на планетата, преди да настъпи краят на света…“
— В същност това не ме интересува! — профъфля с нескрито удоволствие, след злокобното си мото, малкият човек на сцената и запява: „Ако желаеш кръв, ще я получиш“. Гласът му, дрезгав и пресипнал, прозвучава като грозен стон на граблива птица. Така открива концерта си в Дюселдорф (Западна Германия) австралийската рок група, „Ей-Си Ди-Си“. Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци, изтръгвани от мощни уредби. Залата завира. Смесват се два потока страсти, този на затъпелите и обезумели от чуждото и собствено равнодушие „тийнейджърски“ тълпи и скандално нихилистичния рок на „Ей-Си Ди-Си“. И в този демонски танц на лудостта, облечени в ученически униформи, белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди „Австралийски аборигени“ „Ей-Си Ди-Си“ откриха своя истински лик. Има още