Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
Ролинг стоунс или менажерията на доктор Фауст-част2
„Ролинг Стоунс“ стават милионери. Те решават да отмъстят за годините на мизерия, преселвайки се в Сан-Тропе, територия, свободна от данъчни агенти. Стават постоянни гости на екстравагантните милиардерски увеселения и неизчерпаем материал за клюкарските илюстровани списания. Тема на новите им песни стават порочните малки дъщери на богаташите и наркотиците. . . Наистина, омайните треви и вълшебният бял прах не са им непознати: те бяха част от легендата, създавана от опитния Олдъм В момент на откровение Чарли Уотс споделя: „През 60-те още не употребявахме наркотици и въпреки това, мен специално ме считаха за най-големия наркоман, просто защото физиономията ми е такава. Също и Бил Уаймън. Ти беше най-страшният наркоман, казваха ми, винаги гледаше от сцената с този идиотски поглед. . .“ Истина е, че при напрегнатия живот, който водеха големите поп-музиканти през 60-те години не бе трудно да се стане жертва на наркотиците. Когато през 1961 година съвсем младите и неизвестни още „Битълс“ свиреха по осем часа на Има още
След убийството на Джон Ленън
Очевидно е, че след убийството на Джон Ленън темата „Битълс“ ще бъде основна в рок-музикалния живот на 1981 година. Към и без това набъбналата книжнина за ливърпулския квартет, се прибави още едно ново издание – „Битълс“ в своята генерация“ от Филип Норман. Книгата представлява интерес с това, че водещата фигура в нея е – противно на всички очаквания – Брайън Ъпстейн, импресариото на състава до смъртта му през 1967 година.
Будапеща
Лазерното устройство, разработено в будапещенския Технологически университет (второ от този тип в света!), открива нови възможности за „светлинно шоу“. За пръв път то бе използувано от „Мултимедия студио“ на концерта на групата „Танджерийн дрийм“, състоял се през миналата есен в унгарската столица. През тази година устройството намери ново приложение — в Планетариума на Будапеща бе подготвена 75-минутна програма, включваща изпълнения на „Битълс“, „Ролинг стоунс“, „Кингс“, „Енималз“, „Лед Цепелин“, „Куин“, на Джо Кокър, Саймън и Гарфънкъл.
Златна треска в събота вечер
Сигурно сте, виждали техните портрети: на тъмнокосия и синеок зализан красавец Джон Траволта и русокосата фея Оливия Нютън Джон. Те бяха не само главните герои от прочутия американски филм за „утешението на дискотеката“, но и се превърнаха в символите на диско музиката, диско модата и диско мисленето.
Ето го – скучаещият момък, цяла седмица работил до изнемога, самотен, неразбран и не приютен се отбива една вечер в дискотеката. И тук пред него се открива един нов свят. Светът на музиката, чийто ритъм завладява неудържимо и те кара да се впуснеш в чупките на танца. Светът на приглушената светлина, измамния уют и на забравата. Светът, в който пред танца всички са равни, а момичетата — весели и нежни. Тук не достига шумът на улицата, ревът на машините, авторитетът не зависи. от издутото портмоне. Тук е важно да си млад, да си пъргав и строен. Музиката и приятелите ти наоколо ти помагат да забравиш останалото и да потънеш изцяло в омаята на танца.
И нищо чудно, че милиони млади хора на Запад видяха в Джон Траволта своя кумир и едновременно с това себе си, своето отвращение от всичко, което предлага извън дискотеката буржоазната действителност. Откриха лек и за своите проблеми. Лек временен, може би, кратко действуващ, но затова пък толкова привлекателен.
Забележете – това не бяха тези, които изпадаха в екстаз при концертите на „царя на рока“ Елвис Пресли и които в див възторг чупеха столовете и вратите на концертните зали. Това не бяха и тези, които не можаха да понесат смъртта на своя любимец и се самоубиваха на гроба му. Има още
И още веднъж по старому
Още със своето зараждане в началото на 60-и години течението „бийт“ престана да бъде само музикално явление. То отразяваше надигащия се протест у младите, осъзнаването на социалното им положение, техния стремеж към промяна на съществуващия начин на живот. Постепенно се оформиха две тенденции, главно под влияние на най-известните английски състави Бийтълс“ и „Роулинг стоунс“. „Бийтълс“ „протестираха“ твърде умерено, музиканта им звучеше елегантно и приятно. Сред тяхната аудитория можеха да се срещнат цели семейства, в които родители и деца благосклонно затваряха очи пред назряващия разрив между поколенията, за да се наслаждават на изкуството на любимците си. При „Роулинг стоунс“ протестът бе по-остър, двусмислен, воинствуващ. Поне за тогавашните разбирания.
Последвалият „бум“ в бийт музиката и по-нататъшното развитие на поп музиката показа искреното желание на младежите от капиталистическите страни да търсят нови начини за изява, да се мъчат да променят живота си. Има още