Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
Лед Цепелин
1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още
Диип Пърпъл
Участниците в английския ансамбъл „Диип Пърпъл“ сами са определили своя състав като „групата, на която най не и върви“: на един техен концерт избухва пожар, друг път се разбива на трески уникалния орган на Джон Лорд, китаристът Ричи Блекмор винаги заболявал пред гастролите, а когато пристигат в швейцарския град Монтрьо, за да запишат нова плоча изгоряла… студията за звукозапис (солидно здание, преживяло повече от 100 години…
Всичко това е вече част от легендата, за чието разпространяване и Има още
ABBA
Мелодични, запяващи се от първо слушане – такива са песните на АББА. След повече от десетгодишното „господство“ на многоватовите електрически уредби един вокално-инструментален състав създава песни, в които електричеството не е всесилно. Тук то е само средство за темброво и динамично обогатяване на звука, а мелодията -простичка и едновременно с това жизнена и оригинална, придава на песните онази свежест и очарование, които дълго време липсваха на повечето „бийт“ и „поп“-групи. Четиримата скандинавци едва ли си поставят за цел да сложат началото на ново течение в забавната музика. Явна е обаче тяхната амбиция Има още
Токио
Дейвид Боуи, след както се „преквалифицира“, влиза от филм във филм. В момента работи върху главната роля в японо-английския филм „Щастлива Коледа, мистър Лоурънс“ на режисьора Нагиси Ошими.
НЮ ЙОРК
Вестник „Ню Йорк таймс“ огласи десетте най-добри плочи през 1982 година, подредени според мнението на най-авторитетните критици (!). Сред тях са девет дългосвирещи албума и само един сингъл. По реда на класирането техни автори са: „Гранд мастър флеш енд дъ фъриъс файв“, Лу Рийд, Ричард Хел, Хикс, Орнет Коулмън (първо включване на прочутия джазов саксофонист в Има още
Индипендънс, Канзас
Излезе сингълът на Бисер Киров, издаден от фирмата „Чърчил рекордс“ — първата плоча на български естраден певец в САЩ. В нея са включени „Сватбата на мама“ от Тончо Русев (на испански език) и „В такава нощ“ от Бисер Киров (на английски език). Нашият изпълнител е записал още пет песни, които ще бъдат включени в дългосвиреща плоча — „Валс“ от Атанас Косев, „Коледна песен“ от Иван Пеев, „Януари“ от Иван Пеев, по стихове на Има още
Пинк Флойд
Пинк Флойд 1969
Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“. Има още
Пух
Пух през 1970
Италианският вокално-инструментален квартет „Пух” се ползува с национална и международна известност. Появата му е логичен резултат от по-съвременните изисквания и търсения в света на новата италианска естрада от 70-та година насам на основата на присъщата й кантиленност. С това „Пух“, заедно със съставите „Друпи“, „Хомо Сапиенс“ и другите явява представител на така наречения „мелоди рок“, като се стреми това да не бъде имитация на англо-американските им колеги. Въпреки това някои считат, че стилът му е близък до този на „Дженезис“ и „Йес“. Името на състава е взето от любимия герой на децата Мечо Пух. Членове на квартета са: Има още