Ерик Клептън заема особено място сред най-изявените представители на съвременната популярна музика. Започвал кариерата си като професионален музикант в началото на 60-те години, преминал през различни стилови направления и школи, многократно обявяван за китарист № 1 годишните класации на авторитетни музикални издания, той вече с право е приеман като една от живите легенди в историята на рока. „Клептън е бог“ — такива надписи можеха да се видят по лондонските улици в средата на 60-те години и те красноречиво говорят за изключителната популярност на Клептън от този период.
Клептън е роден на 30 март 1945 г,. в Рипли, Англия. Преди да се отдаде изцяло на музиката, учи в класа по дизайн в Кингстън Арт скуул. Негови първи кумири са Чък Бери и Бъди Холи, но след като Има още
За стойността на бийтълсовата музика са показателни не само рекордните за времето си тиражи на грамофонните им плочи (дори днес те се продават в по-голям тираж, от този на много доскорошни „диско величия“). Бийтълс получиха признание и с много авторитетни музикални награди. Всеки техен албум беше събитие, тяхното развитие бележеше развитието на поп музиката. Не бяха прави, но имаха основания онези, които възкликнаха след разпадането на състава: „Може би с тях свърши музиката в рока?“ Специалисти и композитори се изразяваха възторжено. Измежду тях най-често цитиран е Ленърд Бърнстейн, който откровено заяви: „Всяка тяхна песен е от ранга на всяка песен написана от Шуберт“. Очевидно това опровергава представите, че поп музиката е Има още
Една от най-популярните рок-групи през миналото десетилетие, основана и ръководена до 1975 година от Питър Габриел. След напускането на лидера съставът претърпя някои персонални промени, които обаче не накърниха авторитета му. В момента „Дженезис“ се представя като трио – Фил КОЛИНС (ударни инструменти и вокал), Майк РЪДЪРФОРД (бас) и Тони БЕНКС (клавишни инструменти). Последните две плочи на групата, ползуващи се с голям успех, са „Дюк“ (1980) и „Абакаб“ (1981).
„Ролинг Стоунс“ стават милионери. Те решават да отмъстят за годините на мизерия, преселвайки се в Сан-Тропе, територия, свободна от данъчни агенти. Стават постоянни гости на екстравагантните милиардерски увеселения и неизчерпаем материал за клюкарските илюстровани списания. Тема на новите им песни стават порочните малки дъщери на богаташите и наркотиците. . . Наистина, омайните треви и вълшебният бял прах не са им непознати: те бяха част от легендата, създавана от опитния Олдъм В момент на откровение Чарли Уотс споделя: „През 60-те още не употребявахме наркотици и въпреки това, мен специално ме считаха за най-големия наркоман, просто защото физиономията ми е такава. Също и Бил Уаймън. Ти беше най-страшният наркоман, казваха ми, винаги гледаше от сцената с този идиотски поглед. . .“ Истина е, че при напрегнатия живот, който водеха големите поп-музиканти през 60-те години не бе трудно да се стане жертва на наркотиците. Когато през 1961 година съвсем младите и неизвестни още „Битълс“ свиреха по осем часа на Има още
Нов филм за Елвис Пресли произведе студията „Уорнър брадърс“ в САЩ. Той се нарича „Това е Елвис“ и обхваща историята на живота и артистичната дейност на певеца. Особен интерес буди едноименният албум, който фирмата Ер-Си-Ей издава успоредно с появата на филма. В плочите са включени фрагменти от телевизионни и радио програми, пресконференции и „домашни“ концерти, на които Елвис е свирил и пял пред свои приятели.
Няма нищо по-непостоянно от модата. Музикалната мода също не прави изключение. Кой днес си спомня такива нашумели на времето ансамбли като Ню Сейкърс, Теремелоус или Кинкс? Кой утре ще си спомня за Смоуки, Бей Сити Ролърс или Бони Ем?
И няма нищо чудно, че големите западни грамофонни фирми, ръководени в своята дейност преди всичко от печалбата, строго се придържат към девиза на стария Талейран: „Като служиш на един монарх, не забравяй, че някога ще трябва да ядеш хляб при неговия наследник.. .“
През периода на най-големия успех на групата Бони Ем, чиито плочи се разпродадоха в астрономически тираж от 40 милиона екземпляра, техният разпространител Има още
След един постоянен, макар и не така интензивен интерес на много европейски и американски джазови музиканти към българския фолклор през 70-те години, в началото на новото десетилетие нараства вниманието на европейските рок-музиканти към народното ни творчество. „Български рок“ (1979) на групата от ГДР „Сити рок-бенд“, „Български танци“ (1979) на финландската рок група „Пиу-пауке“ и пиесите „Ковачево“ и „Трапеза“ (1980) на датския състав „Базар“ са засега композициите, за които сме информирани. Особен интерес представляват Има още
„Танджърин дрийм“ издаде нова дългосвиреща плоча. Тя е озаглавена „Изход“ и според мнозина е най-доброто, създадено от известния състав след „Дихание“ и „Време“, албумите, донесли му слава и утвърдили електронното звучене в съвременната музика. За разлика от предишните работи на състава композициите, включени в „Изход“, не звучат повече от десет минути и се отличават с интересна
мелодика и пречистен стил. Особено оригинално е изпълнението на барабаниста Йоханес Шмьолинг -той предлага лекота на интерпретацията, която го утвърждава сред най-изявените майстори на този инструмент. Сега, когато доста техни почитатели бяха Има още
Странни са понякога мотивите, които карат някоя група да приеме едно или друго име. Често пъти в него е афиширана философската, Житейската или художествената платформа на групата, но не рядко названията са плод на случайно хрумване. За съжаление не ни е известно какъв е произходът на името „Супертрамп“ (в превод от английски – „Суперскитник“), но ако ми е разрешено да импровизирам свободно, бих свързала фирмата на групата с присъствието на четири (от всичко пет!) души англичани. За американски състав това е много!
Нашумялата в последно време „Супертрамп“ има постоянно местожителство и месторабота в Калифорния. Единственият кореняк е Има още