Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
„Иръпшън“ изяжда „Бони Ем“
Няма нищо по-непостоянно от модата. Музикалната мода също не прави изключение. Кой днес си спомня такива нашумели на времето ансамбли като Ню Сейкърс, Теремелоус или Кинкс? Кой утре ще си спомня за Смоуки, Бей Сити Ролърс или Бони Ем?
И няма нищо чудно, че големите западни грамофонни фирми, ръководени в своята дейност преди всичко от печалбата, строго се придържат към девиза на стария Талейран: „Като служиш на един монарх, не забравяй, че някога ще трябва да ядеш хляб при неговия наследник.. .“
През периода на най-големия успех на групата Бони Ем, чиито плочи се разпродадоха в астрономически тираж от 40 милиона екземпляра, техният разпространител Има още
Мидем – Диско лудости
Диско кълбото
Те всички се продадоха, те всички купиха един и същ продукт. Бяха пет хиляди души, представляващи повече от хиляда фирми от около сто страни. Бяха дошли в Кан за XII МИДЕМ* (Международен пазар на плочата и на музикалните издателства) с еднакви намерения и с еднакви цели: да купят музика за дискотеки, да продадат музика за дискотеки. От щанд на щанд на петте етажа на Двореца на конгресите в продължение на пет дни се чуваше едно и също гръмовито биене на ударни инструменти, едни и същи любовни хрипове. Пум, пун, пум, пум, о лъв ми. Пум, пум, пум, пум, о бейби но. Пум, пум, пум, пум, о бейби йес.
Направо травматизиращо. Ето че след години и години на търсене и открития всички изпълнители на ударни инструменти в света започнаха да свирят по един и същ начин. Като дървари. От Дюселдорф до Монреал сега се произвежда еднаква музика, чиято единствена цел е да изхвърли танцьорите на танцовите площадки на дискотеките в целия свят. И става диско, диско. . . бяс! Има още