Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
Срещу американската мечта
В последните месеци на годината по върховете на американските класации се изкачи най-новата плоча на Брус Спрингстийн „Небраска“, герой на която е работническата класа в Ню Джърси. Това ни да де повод да „прекосим“, макар и набързо, житейската и творческата биография на музиканта, който е сред най-ярките имена на рок сцената в САЩ. Звездата на Спрингстийн (роден в 1949 г, в Ню Джърси) изгрява през 1972 г, когато от него се заинтересува прочутият менажер Джон Хямонд, дал път за блестяща кариера на Били Холидей, Арита Франклин, Пит Сийгър, Боб Дилън, Леонард Коен и др. Опитното око на Хямояд не е пропуснало да забележи самобитността на младия певец и китарист, поел посоката на Има още
Майсторът на „Белия“ блус
Ерик Клептън заема особено място сред най-изявените представители на съвременната популярна музика. Започвал кариерата си като професионален музикант в началото на 60-те години, преминал през различни стилови направления и школи, многократно обявяван за китарист № 1 годишните класации на авторитетни музикални издания, той вече с право е приеман като една от живите легенди в историята на рока. „Клептън е бог“ — такива надписи можеха да се видят по лондонските улици в средата на 60-те години и те красноречиво говорят за изключителната популярност на Клептън от този период.
Клептън е роден на 30 март 1945 г,. в Рипли, Англия. Преди да се отдаде изцяло на музиката, учи в класа по дизайн в Кингстън Арт скуул. Негови първи кумири са Чък Бери и Бъди Холи, но след като Има още
Легендата от Ливърпул
За стойността на бийтълсовата музика са показателни не само рекордните за времето си тиражи на грамофонните им плочи (дори днес те се продават в по-голям тираж, от този на много доскорошни „диско величия“). Бийтълс получиха признание и с много авторитетни музикални награди. Всеки техен албум беше събитие, тяхното развитие бележеше развитието на поп музиката. Не бяха прави, но имаха основания онези, които възкликнаха след разпадането на състава: „Може би с тях свърши музиката в рока?“ Специалисти и композитори се изразяваха възторжено. Измежду тях най-често цитиран е Ленърд Бърнстейн, който откровено заяви: „Всяка тяхна песен е от ранга на всяка песен написана от Шуберт“. Очевидно това опровергава представите, че поп музиката е Има още
Елвис Пресли
Непосредствено след смъртта на Елвис Пресли през месец август списание „‘Юманите диманш“ публикува един цветен колаж, който удивително напомня прочутата „Тайна вечеря“ на Леонардо да Винчи. На дългата маса, пред кока кола и един сандвич, седят Венс Тейлър, Томи Стил, Томи Сандс, Рики Нелсън, Том Джонс, Фабиан, Клиф Ричард и други. В центъра, като Христос на тази нова религия, е разположен… Елвис Пресли. Облеклото: черни кожени якета „а ла“ Джеймс Дийн, трандафори, тесни панталони. Прическата: вдигнат нагоре и обърнат назад алаброс, обилно полят с брилянтин. Физиономиите: старомодно закръглени, дори Има още
Група „Дженезис“
Една от най-популярните рок-групи през миналото десетилетие, основана и ръководена до 1975 година от Питър Габриел. След напускането на лидера съставът претърпя някои персонални промени, които обаче не накърниха авторитета му. В момента „Дженезис“ се представя като трио – Фил КОЛИНС (ударни инструменти и вокал), Майк РЪДЪРФОРД (бас) и Тони БЕНКС (клавишни инструменти). Последните две плочи на групата, ползуващи се с голям успех, са „Дюк“ (1980) и „Абакаб“ (1981).
Нов филм за Елвис
Нов филм за Елвис Пресли произведе студията „Уорнър брадърс“ в САЩ. Той се нарича „Това е Елвис“ и обхваща историята на живота и артистичната дейност на певеца. Особен интерес буди едноименният албум, който фирмата Ер-Си-Ей издава успоредно с появата на филма. В плочите са включени фрагменти от телевизионни и радио програми, пресконференции и „домашни“ концерти, на които Елвис е свирил и пял пред свои приятели.
Супертрамп
Странни са понякога мотивите, които карат някоя група да приеме едно или друго име. Често пъти в него е афиширана философската, Житейската или художествената платформа на групата, но не рядко названията са плод на случайно хрумване. За съжаление не ни е известно какъв е произходът на името „Супертрамп“ (в превод от английски – „Суперскитник“), но ако ми е разрешено да импровизирам свободно, бих свързала фирмата на групата с присъствието на четири (от всичко пет!) души англичани. За американски състав това е много!
Нашумялата в последно време „Супертрамп“ има постоянно местожителство и месторабота в Калифорния. Единственият кореняк е Има още
Лед Цепелин
1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още
Диип Пърпъл
Участниците в английския ансамбъл „Диип Пърпъл“ сами са определили своя състав като „групата, на която най не и върви“: на един техен концерт избухва пожар, друг път се разбива на трески уникалния орган на Джон Лорд, китаристът Ричи Блекмор винаги заболявал пред гастролите, а когато пристигат в швейцарския град Монтрьо, за да запишат нова плоча изгоряла… студията за звукозапис (солидно здание, преживяло повече от 100 години…
Всичко това е вече част от легендата, за чието разпространяване и Има още
Будапеща
В Унгария (след ГДР, Чехословакия и Полша) започна да излиза специализирано списание за рок и Джаз музика, наречено „Джаз’82“. То е издание на джаз секцията при Съюза на музикалните дейци, а главен редактор е известният пианист и педагог Янош Гонда. Припомняме, че неговата книга „Джазът — история, теория, практика“ (Издателство „Музика“, 1975) бе първата книга, посветена на това изкуство, появила се на български език