1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още
Лазерното устройство, разработено в будапещенския Технологически университет (второ от този тип в света!), открива нови възможности за „светлинно шоу“. За пръв път то бе използувано от „Мултимедия студио“ на концерта на групата „Танджерийн дрийм“, състоял се през миналата есен в унгарската столица. През тази година устройството намери ново приложение — в Планетариума на Будапеща бе подготвена 75-минутна програма, включваща изпълнения на „Битълс“, „Ролинг стоунс“, „Кингс“, „Енималз“, „Лед Цепелин“, „Куин“, на Джо Кокър, Саймън и Гарфънкъл.
В началото на декември в Лондон музикантите от английската група „Лед цепелин“, една от най-популярните рок формации в света, обявиха, че са решили да свирят самостоятелно. „След смъртта на барабаниста Джон Бонъм, починал през септември, ние не сме в състояние да свирим както преди“ — заявиха пред журналисти Робърт Плант, Джон Пол Джоунс и Джими Пейдж. Мнозина почитатели на рокмузиката все пак се надяват, че те ще успеят да намерят барабанист, достоен да заеме мястото на прочутия Бонъм, и ще възобновят концертната си дейност. Създадена преди дванадесет години, „Лед цепелин“ се превърна във втората в света група след „Ролинг стоунс“ по броя на продадените плочи.
1980 г.