Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма
Легендата от Ливърпул
За стойността на бийтълсовата музика са показателни не само рекордните за времето си тиражи на грамофонните им плочи (дори днес те се продават в по-голям тираж, от този на много доскорошни „диско величия“). Бийтълс получиха признание и с много авторитетни музикални награди. Всеки техен албум беше събитие, тяхното развитие бележеше развитието на поп музиката. Не бяха прави, но имаха основания онези, които възкликнаха след разпадането на състава: „Може би с тях свърши музиката в рока?“ Специалисти и композитори се изразяваха възторжено. Измежду тях най-често цитиран е Ленърд Бърнстейн, който откровено заяви: „Всяка тяхна песен е от ранга на всяка песен написана от Шуберт“. Очевидно това опровергава представите, че поп музиката е Има още
Група „Дженезис“
Една от най-популярните рок-групи през миналото десетилетие, основана и ръководена до 1975 година от Питър Габриел. След напускането на лидера съставът претърпя някои персонални промени, които обаче не накърниха авторитета му. В момента „Дженезис“ се представя като трио – Фил КОЛИНС (ударни инструменти и вокал), Майк РЪДЪРФОРД (бас) и Тони БЕНКС (клавишни инструменти). Последните две плочи на групата, ползуващи се с голям успех, са „Дюк“ (1980) и „Абакаб“ (1981).
Ролинг стоунс или менажерията на доктор Фауст-част2
„Ролинг Стоунс“ стават милионери. Те решават да отмъстят за годините на мизерия, преселвайки се в Сан-Тропе, територия, свободна от данъчни агенти. Стават постоянни гости на екстравагантните милиардерски увеселения и неизчерпаем материал за клюкарските илюстровани списания. Тема на новите им песни стават порочните малки дъщери на богаташите и наркотиците. . . Наистина, омайните треви и вълшебният бял прах не са им непознати: те бяха част от легендата, създавана от опитния Олдъм В момент на откровение Чарли Уотс споделя: „През 60-те още не употребявахме наркотици и въпреки това, мен специално ме считаха за най-големия наркоман, просто защото физиономията ми е такава. Също и Бил Уаймън. Ти беше най-страшният наркоман, казваха ми, винаги гледаше от сцената с този идиотски поглед. . .“ Истина е, че при напрегнатия живот, който водеха големите поп-музиканти през 60-те години не бе трудно да се стане жертва на наркотиците. Когато през 1961 година съвсем младите и неизвестни още „Битълс“ свиреха по осем часа на Има още
Ролинг стоунс или менажерията на доктор Фауст-част1
Те отдавна престанаха да броят годините, успехите или разочарованията. От всичко винаги са имали достатъчно. И ако заядливите журналисти често им намекват, че времето за пенсия отдавна е дошло, ветераните на рока имат най-добрия отговор: защо да напускат, след като днес са отново на върха?
Джон Ленън бе казал: „Хората не могат да разберат, че няма нищо странно в разделянето на „Битълс“. Странно е, че „Ролинг стоунс“ не се разделят.“ Напук на всички предсказания за разтуряне то на състава, особено зачестили от 1978 година насам, след като групата се заключи в студиото, неотдавна приключилото турне на „Ролинг стоунс“ в четиринадесет американски щата бе отразено от пресата като движението на незапомнен разрушителен ураган Той донесе на всеки от петимата си жреци по 35 милиона долара – най-големия хонорар в историята на шоу-бизнеса, което не направи кой знае какво впечатление: публиката отдавна е свикнала „Търкалящите се камъни“ да поставят рекорди от различен характер.
А който се върне във времето, за да проследи Има още
„Иръпшън“ изяжда „Бони Ем“
Няма нищо по-непостоянно от модата. Музикалната мода също не прави изключение. Кой днес си спомня такива нашумели на времето ансамбли като Ню Сейкърс, Теремелоус или Кинкс? Кой утре ще си спомня за Смоуки, Бей Сити Ролърс или Бони Ем?
И няма нищо чудно, че големите западни грамофонни фирми, ръководени в своята дейност преди всичко от печалбата, строго се придържат към девиза на стария Талейран: „Като служиш на един монарх, не забравяй, че някога ще трябва да ядеш хляб при неговия наследник.. .“
През периода на най-големия успех на групата Бони Ем, чиито плочи се разпродадоха в астрономически тираж от 40 милиона екземпляра, техният разпространител Има още
Супертрамп
Странни са понякога мотивите, които карат някоя група да приеме едно или друго име. Често пъти в него е афиширана философската, Житейската или художествената платформа на групата, но не рядко названията са плод на случайно хрумване. За съжаление не ни е известно какъв е произходът на името „Супертрамп“ (в превод от английски – „Суперскитник“), но ако ми е разрешено да импровизирам свободно, бих свързала фирмата на групата с присъствието на четири (от всичко пет!) души англичани. За американски състав това е много!
Нашумялата в последно време „Супертрамп“ има постоянно местожителство и месторабота в Калифорния. Единственият кореняк е Има още
Лед Цепелин
1968 година за английската рок-музика е свързана с едно единствено понятие -блуз. Ерата на певеца-солист постепенно отстъпваше пред завоюваната територия на инструменталистите, а в света вече се говореше за нови направления, забелязваха се първите щрихи на рок-дзказа. По ирония на съдбата именно в този момент окончателно се разтури съставът „Ярдбърд“, един от предвестниците на промените в рок-музиката, и само китаристът Джими Пейдж продължи да упорствува, основавайки групата „Ню Ярдбърд“. Минават няколко месеца в търсене и когато блус-рокът навлиза в репертоара трайно, като определяща стилова характеристика на изпълненията „Ярдбърд“ излиза за пръв път с новото си име „Лед Цепелин“. Умишлено! За да бъдат отстранени всякакви асоциации с разпадналата се „група“. Годината 1968 клони към своя край.
От гледна точка на развитието на „Лед Цепелин “ крайно интересна е Има още
Диип Пърпъл
Участниците в английския ансамбъл „Диип Пърпъл“ сами са определили своя състав като „групата, на която най не и върви“: на един техен концерт избухва пожар, друг път се разбива на трески уникалния орган на Джон Лорд, китаристът Ричи Блекмор винаги заболявал пред гастролите, а когато пристигат в швейцарския град Монтрьо, за да запишат нова плоча изгоряла… студията за звукозапис (солидно здание, преживяло повече от 100 години…
Всичко това е вече част от легендата, за чието разпространяване и Има още
Лед цепелин след Бонъм
Лед цепелин 1968 г.
В началото на декември в Лондон музикантите от английската група „Лед цепелин“, една от най-популярните рок формации в света, обявиха, че са решили да свирят самостоятелно. „След смъртта на барабаниста Джон Бонъм, починал през септември, ние не сме в състояние да свирим както преди“ — заявиха пред журналисти Робърт Плант, Джон Пол Джоунс и Джими Пейдж. Мнозина почитатели на рокмузиката все пак се надяват, че те ще успеят да намерят барабанист, достоен да заеме мястото на прочутия Бонъм, и ще възобновят концертната си дейност. Създадена преди дванадесет години, „Лед цепелин“ се превърна във втората в света група след „Ролинг стоунс“ по броя на продадените плочи.
1980 г.
Пинк Флойд
Пинк Флойд 1969
Съществуващ от 1966 година, променящ състава и стила си, отбягващ (особено в началото) журналисти, критици и шумни реклами, „Пинк Флойд“ са една от групите, за които много се пише и говори. Първоначално в състава влизат: Сид Барет – ръководител и соло китарист, Ро-джър Уотърс – поет на групата и бас китарист, Рик Райт – органист и Ник Мейсън – барабанист. В този си вид съставът записва и първите си дългосвирещи плочи – „Гайдар при изгрев слънце“ – 1967 година, „Чиния пълна с тайни“ – 1968 година. От този период датира и музиката към филма „Още повече“, която също излиза на плоча. 1968 година донася промени в състава на „Пинк Флойд“ – поради заболяване ръководителят Сид Ба¬рет напуска групата и заминава за САЩ. На негово място идва Дейвид Гилмор. Промяна настъпва и в стилово отношение. Съставът става един от най-ярките представители на така наречения „прогресив рок“. Това се забелязва още в първата плоча на „новия“ състав, която съдържа музиката към филма „Забриски поинт“. Има още