Ролинг стоунс или менажерията на доктор Фауст-част1

Те отдавна престанаха да броят годините, успехите или разочарованията. От всичко винаги са имали достатъчно. И ако заядливите журналисти често им намекват, че времето за пенсия отдавна е дошло, ветераните на рока имат най-добрия отговор: защо да напускат, след като днес са отново на върха?
Джон Ленън бе казал: „Хората не могат да разберат, че няма нищо странно в разделянето на „Битълс“. Странно е, че „Ролинг стоунс“ не се разделят.“ Напук на всички предсказания за разтуряне то на състава, особено зачестили от 1978 година насам, след като групата се заключи в студиото, неотдавна приключилото турне на „Ролинг стоунс“ в четиринадесет американски щата бе отразено от пресата като движението на незапомнен разрушителен ураган Той донесе на всеки от петимата си жреци по 35 милиона долара – най-големия хонорар в историята на шоу-бизнеса, което не направи кой знае какво впечатление: публиката отдавна е свикнала „Търкалящите се камъни“ да поставят рекорди от различен характер.
А който се върне във времето, за да проследи историята на „Ролинг стоунс“ и бъде особено педантичен, ще трябва да възкреси деня, в който през 1949 година Мик Джагър се среща за пръв път с Кайт Ричард, също 6 годишен! И ако е рисковано да се твърди, че те веднага стават съмишленици, то поне се знае, че през 1960 в. започват да се учат да свирят заедно. След три години светът щеще да чуе за тях! Откриват ги в един невзрачен клуб в лондонските предградия. Мик, Кайт, Бил Уаймън, Чарли Уотс и Елмо Люис, който щеше да предпочете артистичния псевдоним Брайън Джоунс, имат невероятния късмет да бъдат забелязани. Изминала е само една година от появата на първата малка плоча на „Битълс“ „Обичай ме“, но каква година: само в Ливърпул изникват 350 състава с амбиции, естествено, за световна слава. Битълс манията се превръща в ужасна непрощаваща епидемия и един пастор заявява, че би платил скъпо, ако „Битълс“ напишат песен с текст: „Елате, деца на Христа, йе, йе, йе“, защото такъв култ дори църквата, в по-добри времена, не бе познавала.
Твърде голяма част от сагата на „Ролинг стоунс“ е свързана с историята на техните сънародници от Ливърпул. Даже откривателят им е човек, участвувал пряко в лансирането на самите „Битълс“ – казва се Ендрю Луг Олдъм и грамофонните компании му плащали за издирването на нови таланти. През една априлска вечер интуицията му подсказала, че тези далеч не виртуозни, но пълни с енергия хлапаци, с не особено шлифован език и маниери, но със завидно самочувствие, са грозни патета, които несъмнено ще си намерят публика. „Ролинг стоунс“ можеха да бъдат пласирани не само като предизвикателство към девалоризиращия се дребнобуржоазен морал, но и като оригинален антипод на кротките и уравновесени „Битълс“ – такива били накратко идеите на Олдъм и той става настойник и учител на групата. Първият урок, „Стоунс“ бързо го възприема, е изкуството да се държиш лошо в обществото. Олдъм предлага например на обложката на една от първите плочи на групата да пише: „Ако нямаш мангизи за тази плоча, хвани някой слепец, пречукай го. свий му портфейла и бягай да си я купиш“ (за щастие компанията „Декка“ отказала да напечата тази глупост). Втори урок: каквото и да правиш, нека бъде напук на прехвалените ливърпулци. (Е, вярно, хладният прием на публиката на първата малка плоча на „Ролинг стоунс“ принуди Олдъм да се обърне именно към „Битълс“ с молба да напишат песен, специално за новия състав. Това е „Искам да съм твой“, първият голям успех за момчетата на Олдъм!).
Появява се втората дългосвиреща плоча на „Битълс“, от която четиримата, облечени в черни пуловери с високи яки, гледат със сериозни лица. Логиката е проста – щом ..Битълс“ приличат на прилежни студенти, „Ролинг стоунс“ ще имат Вид на гимназисти-повтарачи, изключени за лошо поведение. Иначе групата знае сама каква музика да свири – шумна, възбуждаща, силно ритмична; предразполагаща за танци, пак напук на „Битълс“, които правеха музика по-скоро „за слушане“. Вярно, собствени композиции засега нямат нито една и копират музиката на негрите от делтата на Мисисипи, която никой засега в Англия, че и в Америка не познава достатъчно добре, и която по-късно ще нарекат „ритъм-енд-блус“. Дълго Мик ще разучава негърския „джайв“, езика на задокеанските учители на групата. А това са, с риск да се пропуснат имена, Мъди Уотърс – „кръстник“ на групата („Ролинг стоунс“ е име на негова песен), Бо Дидли, Би Би Кинг, Джими Рийд, Ли-тъл Ричард, Чък Бери. (По-късно Мъди Уотърс щеше да каже: „Джагър ограби моята музика, но пак той ме направи известен“). Публиката с изненада откриваше, че Би Би Кинг или Мъди Уотърс изпълняват песни на „Ролинг стоунс“, а в действителност ставаше обратното). Но какво общо имаха тези бели британски поп звезди с анонимните черни музиканти от ръкавите на Мисисипи, какво знаеха те за расизма, за безправието, за Живота в гетата? Нещо общо все пак имаше: английската младеж от началото на 60-те години също живееше в свое гето, виждаше се изведена на глуха линия, отказваше да бъде формирана по стария калъп…
Така в средата на 60-те години се появиха песните „Не си играй с огъня“, „Времето работи за мен“, „Последният път“, „Махни се от моя облак“, „Деветнадесета нервна депресия“, „Извън времето“, „Боядисайте всичко в черно“, сред които са и най-успешните ранни композиции на Кайт Ричърд и Мик Джагър, превърнали се с времето в най-блестящи образци от антологията на музиката на бунтарското поколение. През 1965 година се появи песента „Не мога да намеря удовлетворение“, за да остане химн на всички, които някога вярваха, че музиката ще направи света по-добър. С една единствена песен, направена „за една нощ“, както твърди легендата, „Ролинг стоунс“ достигат славата на „Битълс“ и популярността на Боб Дилън. Те стават майстори на „сингъл“-а, малката плоча на 45 оборота с две песни, едната от които задължително е „хит“, за разлика от по-сложните „Битълс“, станали изобретатели и майстори на монолитната дългосвиреща плоча, която се слуша без прекъсване, като симфония. И до-като историята на четиримата от Ливърпу, които прекратяват концертните си прояви и стават студийни музиканти, се превръща в история на техните великолепни албуми, „Ролинг стоунс“ еволюират с отделни успешни песни и шумни апокалиптични концерти по всички краища на планетата – САЩ, Австралия, Франция, Сингапур…
Следва продължение

ГЕОРГИ Г. ГОТЕВ

The Rolling Stones – Get Off of My Cloud (1967)