Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

„Иръпшън“ изяжда „Бони Ем“

Диско група ИръпшънНяма нищо по-непостоянно от модата. Музикалната мода също не прави изключение. Кой днес си спомня такива нашумели на времето ансамбли като Ню Сейкърс, Теремелоус или Кинкс? Кой утре ще си спомня за Смоуки, Бей Сити Ролърс или Бони Ем?
И няма нищо чудно, че големите западни грамофонни фирми, ръководени в своята дейност преди всичко от печалбата, строго се придържат към девиза на стария Талейран: „Като служиш на един монарх, не забравяй, че някога ще трябва да ядеш хляб при неговия наследник.. .“
През периода на най-големия успех на групата Бони Ем, чиито плочи се разпродадоха в астрономически тираж от 40 милиона екземпляра, техният разпространител – фирмата „Ханза интернационал“, -вече мисли за наследника. Тя просто се застрахова, в случай че се появят първите признаци за преситеност от караибския ансамбъл, да не остане с празни ръце, т.е. с празна банкова сметка.
За „наследник на трона“ в царството на дискотеката на „Ханза“ в началото на тази година бе определен ансамбълът Иръпшън. Неговият откривател е същият Франк Фариан, който дърпаше конците при лансирането на Бони Ем и осигури неговия търговски успех. Групата Иръпшън беше представена в първата част на неотдавнашните концерти на Бони Ем и може да се каже, че успя да „открадне шоу-то“.  В жаргона на естрадния свят това определение означава, че второстепенните изпълнители, използувани за запълване на „празнините“, са засенчили звездата от първа величина.
Ако става дума за Иръпшън, може да се предполага, че това е било направено умишлено. Предлагайки още по-динамично звучене, отколкото на ансамбъла на Бони Ем, още по-екстравагантни костюми и изобщо по-крещящо зрелище, Иръпшън се превърна в част от ескалацията на забавните ефекти.
Така както Бони Ем отне част от почитателите на АББА, особено сред младите, така Иръпшън може да привлече останалите, за които песента „Реките на Вавилон“ звучи вече твърде спокойно. Но и този път фирмата нищо не губи, защото и двата ансамбъла работят за нейна сметка.
Изригването („иръпшън“ в превод означава ,изригване“) на децибели в пролога към песента „Не мога да стоя под дъжда“ — първия голям шлагер на новата група, се превърна в своеобразна нейна визитна картичка, предвещаваща още по-големи зрелищни и слухови изненади. Солистката на групата, 20-годишната Пришъс Уилсън, по произход от Ямайка, пее и танцува във фантастични костюми, нещо средно между костюмите на карнавала в Кингстън и ревюто във Фоли Бержер. От своя страна нейните партньори: братята Грег и Морган Перино, 20-годишни младежи от Антилските острови (соло и бас китари) и 21-годишният виртуоз на ударни инструменти Ерик Кинсли от Гана представят на естрадния подиум динамичен шоу-спектакъл, в който костюмите, танците и смисълът на общата забава играят не по-малко важна роля, отколкото песните и инструменталната музика.
Ако става дума за музикалния съпровод, най-изкусният музикант в групата е 29 годишният Гери Уилям от Суринам. От изпълнения в стила на Скот Джоплин той лесно се пренастройва за изпълнение на бесни рокендроли в стила на Джери Ли Луис.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене