Музика – Как се отразяваше от печатните медии по времето на социализма

„Ролинг стоунс“ – кумирите от шейсетте години остаряват, но не се предават

Ролинг стоунс 1989 Атлантик ситиМомчетата отново са на път. Става дума за същите онези момчета, които образуваха през 1962 година състава „Ролинг Стоунс“, а година по-късно записаха първия си сингъл „Хайде“. За тях се знае и много, и малко. Известно е, че Мик, Кийт, Браиън, Чарли и Бил се събират, сплотени от любовта си към ритъм енд блуса. Скоро започват сами да композират песните ся и успехът просто се сгромолясва отгоре им — световна слава с хита „Сети ефекти“, а голяма част от сингъл плочите, издадени през шейсетте години, се изкачват до „номер едно“ в класациите на редица страни. Това са „Миналият път“, „Удовлетворение“, „Слез от облака ми“, „19-и нервен срив“, „Да прекараме нощта заедно“, „Джъмпинг джек флеш“, „Жената от бара“.
Малко са изпълнителите, които излизат е такава смелост на сцената, за да свирят пред публика, чийто огнен ентусиазъм може да взриви всичко наоколо. Концертите в Блек пул. Марсилия, Холандия и т. н. завършват като истински сражения, а някои от членове те на състава са тежко ранени; на голямото представление край Сан Франциско през 1969 г., един от зрителите е убит от охраната, миг преди да застреля .Мик Джагьр. . . „Стоунс“ обичат пищните концерти, където броят на зрителите се измерва с астрономически цифри. На голямото шоу в Хайд парк над главите на публиката са пуснати няколко хиляди бели пеперуди, а на концерта в Париж Джагьр прелита над запалянковците, захванал се за въже, подобно на Тарзан.
Издавайки по няколко плочи годишно и успоредно с това изнасяйки. непрекъснато концерти из цял свят, те създават впечатлението, че са неизтощими. Но скоро един от тях става жертва на този свръх тежък маратон. Брайън Джоунс – най-обаятелният самороден талант, свирещ на китара, хармоника, ситар, ксилофон, пиано, ударни и саксофон, е и изключителен шоумен. За да издържи на бесния ритъм, той прибягва до наркотиците, а това бързо го износва и изкарва от равновесие. През 1969 г. точно преди двадесет години, той е на мерен мъртъв в собствения си басейн, поел голяма доза наркотик.
С Брайън сякаш свършва най-плодотворният период в историята на „Стоунс“. Това обаче е твърда условно. „Ролинг Стоунс“ продължават напред, залите отново са препълнени, плочите им неизменно се радват на успех. Появяват се албумите „Нека да кърви“, „Лепкави пръсти“. Изгнание на главната улица“, „Само рок-енд-рол“, „Черно и синьо“. „Някои момичета“, Татуирам те“. Музиката им е стегната, песните са живи, изпълнени с душа, понякога обладани от противоречиви чувства, но винаги кипящи от вътрешно напрежение. Техните композиции влизат в репертоара на Лнтъл Ричард, Арета Франклин, Отис Рединг|, Тина Търньр, Джо Кокър. Клиф Ричард, „Кис“, включени са в концертни изпълнения на Джими Хендрикс, „Дженезис“ и др. Въпреки това някои музиковеди все по-често се отнасят критично към „Ролинг Стоунс“.
Всъщност кога ли не са би ли критични? Една от формите на това отношение е паралелът между творчеството на (,Бийтълс“ и „Стоунс“. Оценката е повърхностна и пристрастна. „Бийтълс“ обикновено са с ореола на новатори в музиката и революционери в развитието на общественото съзнание, „Стоунс“ са просто „долни типове“ („Когато сатаната пее рок“, „Мик Джагър полумръсник – полуактьор“, „Джагър – най-ужасният, дългокос призрак“ и т. н. заглавия на статии и есета). Елементарен паралел, разбираем за обикновената публика, вечната игра на добри н лоши, на черно и бяло.
Ако има истински революционери през шейсетте години, това са „Стоунс“. Песните им са химии на недоволната младеж на Запад (а защо само на Запад?), задушаваща се в общество, стъкмено от предразсъдъци, финансови и политикански страсти. В песни като „Удовлетворение“, „Солта на земята“, „Симпатия към дявола“. „Уличният боец“ „Дай ми подслон“, общите фрази, мъглявото недоволство, често отстъпват пред изобличението на съвсем конкретни лица и политически върхушки.
А колкото до „Бийтълс“ най-важни са влиянието и дружбата между двете групи. Пол и Джон често предлагат услугите си на ..Стоунс“. Брайън Джоунс от своя страна „помага“ със саксофона си на „Бийтълс“ в песни като „Ти знаеш името ми“ и т.н.т
Ставаше дума за критиката, че не са създали втори „Сетисвекшън!“. Може би. Но кои от старите лъвове успяха да надскочат себе си? Нима „Ху“ сътвори ха второ „Мое поколение“? Или Саймън й Гарфъпкъл… Може ли Пол Маккартни да композира втори шедьовър като „Вчера“?
Кумирите от шестдесетте години остаряват. Но далеч по-важно е, че не се предават. Ето защо „Ролинг Стоунс“ от ново са на път, за да представят новата си плоча „Стоманени колела“. Какво може да се каже за нея? Смята се, че е в „техния дух“ и критиката като че ли е доволна. Защото всеки, път, когато „Стоунс“ изневерят на стила си. музиковедите едва не им издърпват ушите, като на малки деца, пресекли неправилно улицата. През шейсетте години бяха посрещнати на нож албуми като „Между копчетата“ и „Техни сатанински величия “ – два забележителни албума, в които има песни, доста изпреварили времето си. Сред добрите попадения на „Стоунс“ не се споменава и плочата „Черно и синьо“, с която може да се гордее всяка водеща група. И ето че сега със „Стоманени колела“ „Стоунс“ са отново „Стоунс“ и всичко е о’кей. Първата песен „Тъжен, тъжен, тъжен“, както всяка първа песен на тяхна плоча, може да бъде и визитна картичка на състав – рок и само рок до умопомрачение! Баладата „Заслепен от любов“ също е добра, но отстъпва пред баладите в самостоятелните албуми на Мик Джагьр. Много енергия, много нерв има в насечения ритъм на „Рок и трудно място“, както и в „Смесени чувства“. Китарата на Кийт се гърчи и вие като в добрите стари времена, а гласът на Мик бяга по петолинието ту уверен ту самонадеян ту хриптящ и отчаян. Човек трябва да е безнадеждно остарял, за да не попадне под магията на този глас. . . Необичайни и изключително интересни са композициите „Континентално течение“, „Подхлъзване встрани“ и „Разбий заклинанието“. Екзотиката, богатството от гласове и прецизните, но свободни ангажименти подсказват, че не рутината, а вдъхновението на Джагьр – Ричардс е в основата на „Стоманени колела“. Новите парчета зазвучават почти по всички рок радиостанции, излъчващи забавна и рок музика.
И така момчетата са отново на път. Имат какво да предложат на публиката – един горещ нов албум и куп хитове от славното минало. Плюс незабравимото шоу. Има и няколко финансови рекорди — разходи, печалби и т.н.т, но те са част от играта. Играта на големите.

„Отечествен фронт“ ноември 1989

Един коментар по „Ролинг стоунс“ – кумирите от шейсетте години остаряват, но не се предават

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

За Блога
Този блог има за цел да покаже как се отразяваха музикалните новини и събития по времето на социализма и по-точно от 1970 до 1989 година. Приятно четене